Деменцията засяга над 57 млн. души по света. Комисията на The Lancet по деменцията посочва 14 рискови фактора, които могат да бъдат повлияни, и загубата на слуха в средна възраст е сред най-значимите от тях.
Темата за това как да пазим мозъка и как лекарите съобщават най-тежките диагнози е в центъра на разговора на д-р Неделя Щонова с д-р Кирил Крънчев.
Той е лекар, специализант по неврохирургия и е завършил медицина в Шарите в Берлин. Работи в областта на невроонкологията и изследва как ядрено-магнитният резонанс и изкуственият интелект могат да помогнат при характеризирането на мозъчните тумори.
Как да пазим мозъка на всяка възраст?
Д-р Крънчев подчертава, че мозъкът не спира да се развива с навършването на 25 години. „Той е пластичен за цял живот и всеки може да научи нови неща“, казва неврохирургът.
Според него човек може да започне да учи чужд език дори на 90 години, ако има интерес. Мозъкът се пази, като се тренира, тоест чрез постоянно усвояване на нови знания и умения. Тази способност на нервната система да се променя се нарича невропластичност.
Как загубата на слуха е свързана с деменцията?
Най-конкретният съвет на специалиста засяга слуха. „Едно от най-важните неща за превенцията на деменция е слухът“, обяснява д-р Крънчев. Той препоръчва на всеки, който не е сигурен дали чува добре, да си направи проверка на слуха, а при нужда да използва слухов апарат. Лекарят отбелязва, че хората с намален слух имат значително по-висок риск от развитие на деменция. Затова той определя прегледа като един от най-простите съвети, които обаче имат голямо влияние върху здравето на мозъка в бъдеще.
Как лекарят съобщава тежка диагноза на пациента?
Разговорът засяга и една от най-деликатните страни на медицината: съобщаването на тежки диагнози като мозъчен тумор. Д-р Крънчев разказва, че в Германия диагнозата винаги се казва такава, каквато е, но без конкретни срокове. „Ние не казваме прогнози, не казваме „с тази диагноза имате още 15 месеца живот“, защото всеки е различен“, обяснява той. Вместо това лекарите уверяват пациента, че ще бъдат до него на всеки етап.
Според неврохирурга е важно пациентът да не е сам в този момент. Щом чуе думи като „тумор“ или „нелечимо заболяване“, той често спира да възприема информацията, а близките поемат следващите въпроси. Затова тези разговори изискват време, емпатия и отделни консултации, в които лекарите обясняват следващите стъпки в лечението.
Д-р Кирил Крънчев напомня, че грижата за мозъка започва с прости навици, като постоянно учене и редовна проверка на слуха. Гледайте пълното, за да научите повече за пътя му в неврохирургията и за доверието между лекар и пациент.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
