Колко всъщност знаем за вируса, който стои зад повечето случаи на рак на маточната шийка? Защо толкова жени отдават промените в менопаузата на стреса и умората? И какво се случва в мозъка, когато след инсулт трябва да се научи да прави първата крачка отново?
Този уикенд „Светът на здравето“ отново превежда науката на езика на ежедневието с експерти, факти и истории, които оставят следа.
Невидимата инфекция, която профилактиката може да изпревари
В събота (7 ноември) започваме с едно число- нула. Толкова от 45 студенти по акушерство отговарят положително на въпроса дали са ваксинирани срещу човешкия папиломен вирус (HPV). Не е национално проучване, но е достатъчно, за да зададем неудобния въпрос: какво не успяваме да кажем за здравето дори на хората, които ще се грижат за него?
По данни на Световната здравна организация HPV е основният причинител на рака на маточната шийка, а две държави вече са на път да го елиминират като проблем на общественото здраве. Кои са те и как го постигат, разбирате в предаването.
Гост в студиото е проф. д-р Петър Петров, специалист по акушерство и гинекология, университетски преподавател и учен с дългогодишен клиничен, академичен и управленски опит. Заедно с него търсим отговорите на въпросите:
- Защо HPV може да остане незабелязан с години, без нито един симптом?
- Може ли имунната система сама да се справи с вируса – и защо това не е повод за успокоение?
- Каква е разликата между HPV теста и цитонамазката?
- Коя е оптималната възраст за ваксинация и къде е България по ваксинационно покритие в Европа?
В рубриката „Мит под микроскоп“ проверяваме едно упорито убеждение: може ли HPV да се появи в стабилна, дългогодишна връзка?
Менопаузата е много повече от горещи вълни. Във втората част на предаването д-р Анна Богданова обяснява защо определя менопаузата като метаболитен синдром, който засяга сърцето, костите, черния дроб и мозъка. Цели 63% от жените в този период съобщават, че често не се чувстват като себе си. Говорим и за митовете около хормонозаместителната терапия, и за това защо българката трудно намира у нас възможностите, които жените в други страни от ЕС имат.
Туморът е началото на диагнозата, а не нейната присъда
В неделя (8 ноември) „Мит под микроскоп“ разглежда едно от най-плашещите убеждения, че мозъчният тумор винаги означава рак. Актуалната класификация на СЗО за туморите на централната нервна система вече разчита не само на образните изследвания, но и на молекулярните белези, за да определи точно вида на тумора.
Темата комнетираме с д-р Кирил Кънчев, специализант по неврохирургия, завършил медицина в „Шарите“ в Берлин. Работи в областта на невроонкологията и изследва как ядреният магнитен резонанс и изкуственият интелект помагат при характеризирането на мозъчните тумори..
- Какво изпитва един млад лекар, когато за първи път вижда пулсиращия мозък?
- Как се съобщава тежка диагноза и защо пациентът не бива да е сам в този момент?
- Кои са „правилните причини“ да станеш лекар?
- Кой прост навик може да има огромно значение за превенцията на деменцията?
Когато роботът помага на мозъка да се учи. Как машините ускоряват възстановяването след инсулт, тежки травми, множествена склероза или болест на Паркинсон? Доц. д-р Мустафа Чорум разказва как роботизираните системи позволяват до 1500 повторения на едно движение в рамките на сесия, брой, практически непостижим при конвенционалната рехабилитация. Защо първите три месеца са решаващи, защо технологията сама по себе си не е достатъчна и как един пациент след тежка катастрофа успява да се върне дори зад волана?
Не пропускайте „Светът на здравето“ тази събота и неделя от 11:30 ч. по bTV с д-р Неделя Щонова.
