Параганглиомите са редки невроендокринни тумори, които възникват от клетки на вегетативната нервна система. Част от тях отделят хормони, наречени катехоламини, и могат да предизвикат трудно контролируемо високо кръвно налягане.
Такъв тумор стои зад здравословните проблеми на Боряна Пеева, чийто случай поема хирургът доц. д-р Константин Гроздев. В сложната операция до него застава гръцкият хирург проф. Василиос Дракопулос, негов дългогодишен приятел и колега, който пристига в България за тематичен медицински конгрес.
Как се подготвя пациентът за операция на параганглиом?
Подготовката обхваща не само самия тумор, но и придружаващите заболявания. Боряна има захарен диабет, а след обща анестезия и голяма операция показатели като кръвната захар могат да се променят.
Затова доц. Гроздев координира лечението с ендокринолог. При изследванията лекарите откриват и малък тумор на надбъбречната жлеза, който по образни и хормонални данни най-вероятно е доброкачествен аденом.
Подобни находки, наречени инциденталоми, все по-често се откриват случайно при профилактични ехографии и скенери. Те не изискват задължителна операция, а наблюдение във времето. Тъй като параганглиомът е разположен далеч от надбъбречната жлеза, екипът преценява, че двете интервенции не бива да се съчетават заради по-високия риск.
Защо минимално инвазивната хирургия е ключова при този тумор?
Предизвикателството е в разположението на образуванието. „Локализацията създаде предизвикателството, защото туморът беше разположен между двата най-големи кръвоносни съда в коремната област, аортата и вена кава“, обяснява проф. Дракопулос.
Екипът залага на лапароскопски подход през няколко малки отвора. Той намалява оперативната травма и риска, осигурява по-голяма прецизност, по-малко болка и позволява на пациентката да се изправи на крака почти веднага след интервенцията. Операцията продължава около четири часа и според проф. Дракопулос минава отлично.
Защо хирургията е основното лечение при параганглиом?
Доц. Гроздев подчертава, че тези тумори имат малигнен потенциал, тоест склонност към метастазиране. За разлика от рака на гърдата или простатата, при тях химиотерапията, лъчетерапията и имунотерапията все още нямат същата ефективност.
„Операцията е това, което ги лекува“, категоричен е хирургът. Затова интервенцията трябва да бъде и онкологично издържана, да не остане туморна тъкан или засегнати лимфни възли, защото рискът от повторна поява на същото място е голям.
След успешната операция започва период на стриктно проследяване в продължение на години. „На три месеца се правят пак образни изследвания, изследват се хормони, да се види дали нормализираме клиниката“, обяснява доц. Гроздев. Ако в първите две години няма нова поява на заболяването, прогнозата е добра. При рецидив повторната, правилно извършена операция също може да доведе до излекуване.
Случаят на Боряна показва колко важни са точната диагноза, екипната работа и прецизната хирургия при редките тумори. Пациентката се възстановява бързо и мечтае скоро да се върне при децата, с които работи. Гледайте видеото от предаването „Светът на здравето“ по bTV, за да проследите целия ѝ път към оздравяването.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
