Ежедневното меню на милиони хора по света е пълно с опаковани закуски, газирани напитки, готови ястия и бързи храни. Те са удобни, достъпни и вкусни, но новите научни данни хвърлят мрачна сянка върху тези продукти. Според мащабно проучване сред близо 10 мл.души, публикувано в престижното медицинско списание BMJ (British Medical Journal), ултрапреработените храни са свързани с драстично повишен риск от преждевременна смърт и множество хронични заболявания.

Какво представляват ултрапреработените храни?

Ултрапреработените храни (УПХ) се определят по класификационната система Nova и включват широк спектър от готови за консумация продукти. Това са индустриални формулировки, съставени предимно от химически модифицирани субстанции, извлечени от храни, заедно с добавки за подобряване на вкуса, текстурата, външния вид и трайността.

Примери за ултра-преработени храни включват:

  • Опаковани снакс и чипс;
  • Газирани безалкохолни напитки и подсладени сокове;
  • Бързи супи и инстантни нудълси;
  • Готови замразени ястия;
  • Месни полуфабрикати (колбаси, наденици);
  • Масово произвеждани хлебни изделия и сладкиши;
  • Зърнени храни за закуска.

Тези продукти обикновено съдържат минимално количество цели храни и са богати на калории, сол, захар и наситени мазнини, но бедни на хранителни влакна, микроелементи и витамини.

Снимка: Canva

Какво разкрива новото проучване?

Публикуваният в BMJ систематичен преглед представлява анализ на 45 мета-анализа, обхващащи данни от близо 10 милиона участници. Изследването е проведено между 2009 и юни 2023 година и е една от най-всеобхватните оценки на връзката между УПХ и здравословните последици досега.

Основни констатации:

По-голямата консумация на ултра-преработени храни е пряко свързана с:

  • 50% повишен риск от смърт, свързана със сърдечно-съдови заболявания.
  • 12% увеличен риск от диабет тип 2 при всяко 10% повишение на приема.
  • 48% по-висок риск от тревожност.
  • 53% повишен риск от психични разстройства.
  • 21% увеличен риск от обща смъртност.
  • 66% по-висок риск от смърт, свързана със сърдечни заболявания.
  • 22% повишен риск от депресия.
  • 55% по-голяма вероятност от затлъстяване.

Според анализа, 71% от изследваните здравни параметри (32 от 45) показват пряка връзка с по-високата консумация на ултра-преработени храни. Засегнатите области включват смъртност, рак, психично здраве, респираторни, сърдечно-съдови, стомашно-чревни и метаболитни заболявания.

Защо ултрапреработените храни са толкова вредни?

Въпреки че учените все още изследват точните механизми на въздействие, вече са идентифицирани няколко критични фактора, които обясняват защо ултрапреработените храни са толкова вредни:

1. Скрито хронично възпаление

Специфичните характеристики на УПХ, като промени в промени в структурата и текстурата на храната, потенциални замърсители от опаковъчни материали и обработка, присъствието на хранителни добавки, могат да предизвикат хронично възпалително състояние в организма. Това „скрито” възпаление е в основата на много хронични заболявания.

2. Негативно въздействие върху чревната микробиота

Научните данни показват, че УПХ променят състава на чревните бактерии, което води до дисбаланс в микробиома и засилено възпаление.

3. Лош хранителен профил

Ултрапреработените продукти обикновено съдържат високи нива на калории, захар, сол и наситени мазнини, но малко витамини, минерали и хранителни влакна.

4. Добавки и химични съединения

Много от използваните консерванти, оцветители, емулгатори и подсладители могат да имат синергичен или кумулативен ефект върху здравето.

Снимка: iStock

Световни тенденции на нарастваща консумация

Анализът на световните данни за продажби и модели на консумация показва преход към все по-преработена глобална диета, въпреки че съществува значително разнообразие между държавите.

В страните с високи доходи:

  • Австралия: 42% от дневните калории идват от УПХ.
  • САЩ: 58% от дневните калории;
  • Италия: 10% от дневните калории;
  • Южна Корея: 25% от дневните калории.

В страни със средни доходи:

  • Колумбия: 16% от дневните калории;
  • Мексико: 30% от дневните калории.

През последните десетилетия наличността и разнообразието на ултра-преработени продукти се е увеличило драстично в държави с различни нива на икономическо развитие, особено в гъстонаселени страни с ниски и средни доходи.

Какво препоръчват експертите?

Според авторите на проучването, публикувано в BMJ, тези констатации „предоставят основание за разработване и оценка на ефективността” на популационни мерки и мерки за обществено здраве, насочени към намаляване на диетичната експозиция на ултра-преработени храни.

Изследователите призовават за:

  • Задълбочени научни изследвания за разкриване как точно тези храни увреждат организма.
  • Политики за обществено здраве, които да ограничат достъпа и маркетинга на УПХ.
  • Образователни кампании за повишаване на осведомеността сред населението.
  • Насърчаване консумацията на минимално преработени или непреработени храни.

Снимка: iStock

Как да намалите риска?

Въпреки че изследването не предписва конкретно поведение, базираните на доказателства препоръки включват:

  • Приоритизирайте цели, непреработени храни, като пресни плодове, зеленчуци, бобови растения, ядки.
  • Гответе у дома, когато е възможно.
  • Четете етикетите – дълъг списък от непознати съставки често означава висока степен на преработка.
  • Ограничете опаковани снаксове и готови ястия.
  • Избирайте минимално преработени алтернативи – например обикновено кисело мляко вместо десертно с добавки.

Мащабното проучване в BMJ предоставя най-всеобхватните доказателства досега за вредното въздействие на ултрапреработените храни върху човешкото здраве. С повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, психични разстройства и преждевременна смърт, тези данни подчертават спешната необходимост от промяна в хранителните модели на глобално ниво.

 

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—-------------------------------------------------------------------

Източници

  1. BMJ (British Medical Journal)„Излагане на ултрапреработени храни и неблагоприятни последици за здравето: общ преглед на епидемиологични мета-анализи“ (2024)
  2. Система за класификация на храните NOVA – Monteiro CA и др. Обществено здраве и хранене (2009)
  3. World Health Organization (WHO)„Диета, хранене и превенция на хронични заболявания“
  4. PROSPEROМеждународен проспективен регистър на систематични прегледи, Регистрация: CRD42023412732
  5. GRADE Working Group„Оценяване на препоръки, оценка, разработване и оценки“