Разходка из щанда с детски храни оставя впечатление за изобилие от „здравословни“ опции, пъстри пакетчета с плодови пюрета, овесени барчета, зърнени снаксове.
Ново американско проучване обаче хвърля сянка върху тази картина, четири от всеки пет храни за малки деца са ултрапреработени, а близо половината не отговарят на нито един международен стандарт за хранителна стойност. Въпросът, който вълнува родителите отсам Атлантика, е доколко тези изводи важат и за пазара в Европа.
Какво открива проучването?
Екип от Тексаския университет в Остин, воден от Erin A. Hudson, JD, стипендиант по научна политика към Американското дружество по хранене (ASN), анализира близо 2800 продукта за деца между 6 и 36 месеца в 21 хранителни магазина в Тексас. Резултатите, представени на конференцията NUTRITION 2026, показват, че по NOVA класификацията на храните, международна система, която оценява степента на промишлена преработка, 81% от продуктите попадат в категорията ултрапреработени.
Още по-показателно е сравнението със стандартите на СЗО за детско хранене (WHO NPPM). Моделът за оценка на хранителните вещества и промоцията, разработен специално за търговски храни за деца от 6 до 36 месеца. 49% от продуктите не покриват поне един от неговите критерии: 17% съдържат твърде много захар, 25%, твърде много натрий, 11% не достигат минимума по мазнини, а 12% са с неподходяща енергийна плътност.
Важи ли това и за Европа
Още през 2021 г. изследване, публикувано в списание Maternal & Child Nutrition, установява изключително висок захарен профил при европейски бебешки храни и постави основата за актуализация на препоръките на WHO NPPM, включително предложения за забрана на добавена захар, ограничаване на плодовите пюрета в определени категории и лимити за сладки снаксове.
По-новите данни са още по-конкретни. Проучване на продукти от четири големи вериги супермаркети в Обединеното кралство, публикувано през 2025 г., оценява 469 храни за деца под 36 месеца спрямо същия модел на СЗО. Резултатът е, че само 45% от продуктите отговарят напълно на стандартите.
Съответствието по захар е едва 59%, докато по натрий е 86%. Още по-тревожно е, че почти никой продукт не покрива изискванията за коректни хранителни и здравни претенции върху опаковката, а само 5% съдържат адекватно послание в подкрепа на кърменето.
В ЕС съществува регулаторна рамка, Регламент (ЕС) № 609/2013 и допълващият го Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, но тя обхваща главно бебешки формули и преработени храни на зърнена основа.
Голяма част от снаксовете, пауч пюретата и „удобните“ храни за деца над 1 година попадат извън строгия обхват на тези правила, точно както в САЩ, където липсват задължителни предупредителни етикети. Разликата е, че в България и останалата част от ЕС Nutri-Score, доброволната система за етикетиране, по правило не се прилага към храни за кърмачета и малки деца, което оставя родителите без лесен визуален ориентир и в европейските магазини.
Кои продукти са най-рискови
Анализът посочва конкретни категории, познати и на европейските рафтове:
- Плодови пюрета в пауч опаковки, често с високо съдържание на захар, включително от концентрирани плодови сокове;
- Овесени и зърнени барчета, комбинация от захар и висока калорийност;
- Готови ястия тип „паста със сирене“, прекомерно натрий и мазнини;
- Месни снаксове (напр. пилешки или пуешки пръчици), високо съдържание на натрий и мазнини;
- Снаксове, концентрирани калории при слаба хранителна стойност;
- Фъстъчено-масленени пъфс, едновременно високи по натрий, мазнини и калории.
Не всяка мазнина и всяка калория са проблем
Изследователите подчертават важен нюанс: по-високо съдържание на мазнини или калории само по себе си не означава по-ниско качество. Някои по-малко преработени храни съдържат повече мазнини именно защото включват хранително плътни цели съставки, фъстъци, месо, авокадо. Проблемът е специфичен за ултрапреработените продукти, при които високото съдържание на захар не е съпроводено от сравнима хранителна полза, комбинация, свързвана в редица предходни проучвания с неблагоприятни последици за здравето, независимо от базовия хранителен профил на продукта.
Какво могат да направят родителите
Ранните хранителни навици оформят вкусовите предпочитания и хранителния модел на детето за години напред, а прекомерният прием на захар в ранна детска възраст има добре установени неблагоприятни ефекти. Затова педиатри и нутриционисти препоръчват няколко практични стъпки при избор на детска храна:
- Проверявайте етикета за списък на съставките, не само маркетинговите послания на опаковката;
- Търсете термини като „подсладено“, „плодов концентрат“ или „плодов сок“, които сигнализират добавена захар;
- Ограничавайте честотата на силно преработени снаксове и пауч пюрета в полза на пресни плодове, зеленчуци и цели храни;
- Не се доверявайте автоматично на надписи като „натурално“ или „богато на витамини“, те не гарантират съответствие с хранителни стандарти.
Изводите от американското проучване не са изолиран случай отвъд океана, те се препокриват почти изцяло с данни от Обединеното кралство и по-широкия европейски пазар. И в Европа регулаторните изисквания покриват само част от продуктите, предлагани като храни за малки деца, а прегледът на етикетите остава основният инструмент, с който родителите могат да се ориентират сред рафтовете.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници:
- „4 in 5 toddler foods are ultra-processed“. ScienceDaily
- „80% of toddler foods on grocery shelves are ultra-processed“. EurekAlert!
- „Those Toddler Foods on Grocery Shelves? More than 80% Are Ultraprocessed“. University of Texas at Austin, College of Natural Sciences
- „Evaluating alignment of UK commercial baby food products with the WHO nutrient and promotion profile model“. European Journal of Pediatrics / PMC
- „High sugar content of European commercial baby foods and proposed updates to existing recommendations“. Maternal & Child Nutrition
- „Nutrient and Promotion Profile Model“. Световна здравна организация, Европейски регионален офис
- „Храни за кърмачета и преходни храни. състав и информация“, EUR-Lex, Европейски съюз












