Разходка из щанда с детски храни оставя впечатление за изобилие от „здравословни“ опции, пъстри пакетчета с плодови пюрета, овесени барчета, зърнени снаксове. 

Ново американско проучване обаче хвърля сянка върху тази картина, четири от всеки пет храни за малки деца са ултрапреработени, а близо половината не отговарят на нито един международен стандарт за хранителна стойност. Въпросът, който вълнува родителите отсам Атлантика, е доколко тези изводи важат и за пазара в Европа.

Какво открива проучването?

Екип от Тексаския университет в Остин, воден от Erin A. Hudson, JD, стипендиант по научна политика към Американското дружество по хранене (ASN), анализира близо 2800 продукта за деца между 6 и 36 месеца в 21 хранителни магазина в Тексас. Резултатите, представени на конференцията NUTRITION 2026, показват, че по NOVA класификацията на храните, международна система, която оценява степента на промишлена преработка, 81% от продуктите попадат в категорията ултрапреработени.

Снимка: Canva

Още по-показателно е сравнението със стандартите на СЗО за детско хранене (WHO NPPM). Моделът за оценка на хранителните вещества и промоцията, разработен специално за търговски храни за деца от 6 до 36 месеца. 49% от продуктите не покриват поне един от неговите критерии: 17% съдържат твърде много захар, 25%,  твърде много натрий, 11% не достигат минимума по мазнини, а 12% са с неподходяща енергийна плътност.

Важи ли това и за Европа

Още през 2021 г. изследване, публикувано в списание Maternal & Child Nutrition, установява изключително висок захарен профил при европейски бебешки храни и постави основата за актуализация на препоръките на WHO NPPM, включително предложения за забрана на добавена захар, ограничаване на плодовите пюрета в определени категории и лимити за сладки снаксове.

По-новите данни са още по-конкретни. Проучване на продукти от четири големи вериги супермаркети в Обединеното кралство, публикувано през 2025 г., оценява 469 храни за деца под 36 месеца спрямо същия модел на СЗО. Резултатът е, че само 45% от продуктите отговарят напълно на стандартите

Съответствието по захар е едва 59%, докато по натрий е 86%. Още по-тревожно е, че почти никой продукт не покрива изискванията за коректни хранителни и здравни претенции върху опаковката, а само 5% съдържат адекватно послание в подкрепа на кърменето.

Снимка: Canva

В ЕС съществува регулаторна рамка, Регламент (ЕС) № 609/2013 и допълващият го Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, но тя обхваща главно бебешки формули и преработени храни на зърнена основа.

Голяма част от снаксовете, пауч пюретата и „удобните“ храни за деца над 1 година попадат извън строгия обхват на тези правила, точно както в САЩ, където липсват задължителни предупредителни етикети. Разликата е, че в България и останалата част от ЕС Nutri-Score,  доброволната система за етикетиране,  по правило не се прилага към храни за кърмачета и малки деца, което оставя родителите без лесен визуален ориентир и в европейските магазини.

Кои продукти са най-рискови

Анализът посочва конкретни категории, познати и на европейските рафтове:

  • Плодови пюрета в пауч опаковки, често с високо съдържание на захар, включително от концентрирани плодови сокове;
  • Овесени и зърнени барчета,  комбинация от захар и висока калорийност;
  • Готови ястия тип „паста със сирене“, прекомерно натрий и мазнини;
  • Месни снаксове (напр. пилешки или пуешки пръчици), високо съдържание на натрий и мазнини;
  • Снаксове, концентрирани калории при слаба хранителна стойност;
  • Фъстъчено-масленени пъфс, едновременно високи по натрий, мазнини и калории.

Снимка: Canva

Не всяка мазнина и всяка калория са проблем

Изследователите подчертават важен нюанс: по-високо съдържание на мазнини или калории само по себе си не означава по-ниско качество. Някои по-малко преработени храни съдържат повече мазнини именно защото включват хранително плътни цели съставки, фъстъци, месо, авокадо. Проблемът е специфичен за ултрапреработените продукти, при които високото съдържание на захар не е съпроводено от сравнима хранителна полза, комбинация, свързвана в редица предходни проучвания с неблагоприятни последици за здравето, независимо от базовия хранителен профил на продукта.

Какво могат да направят родителите

Ранните хранителни навици оформят вкусовите предпочитания и хранителния модел на детето за години напред, а прекомерният прием на захар в ранна детска възраст има добре установени неблагоприятни ефекти. Затова педиатри и нутриционисти препоръчват няколко практични стъпки при избор на детска храна:

Снимка: Canva

  • Проверявайте етикета за списък на съставките, не само маркетинговите послания на опаковката;
  • Търсете термини като „подсладено“, „плодов концентрат“ или „плодов сок“, които сигнализират добавена захар;
  • Ограничавайте честотата на силно преработени снаксове и пауч пюрета в полза на пресни плодове, зеленчуци и цели храни;
  • Не се доверявайте автоматично на надписи като „натурално“ или „богато на витамини“, те не гарантират съответствие с хранителни стандарти.

Изводите от американското проучване не са изолиран случай отвъд океана, те се препокриват почти изцяло с данни от Обединеното кралство и по-широкия европейски пазар. И в Европа регулаторните изисквания покриват само част от продуктите, предлагани като храни за малки деца, а прегледът на етикетите остава основният инструмент, с който родителите могат да се ориентират сред рафтовете.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници:

  1. „4 in 5 toddler foods are ultra-processed“. ScienceDaily
  2. „80% of toddler foods on grocery shelves are ultra-processed“. EurekAlert!
  3. „Those Toddler Foods on Grocery Shelves? More than 80% Are Ultraprocessed“. University of Texas at Austin, College of Natural Sciences
  4. „Evaluating alignment of UK commercial baby food products with the WHO nutrient and promotion profile model“. European Journal of Pediatrics / PMC
  5. „High sugar content of European commercial baby foods and proposed updates to existing recommendations“. Maternal & Child Nutrition
  6. „Nutrient and Promotion Profile Model“. Световна здравна организация, Европейски регионален офис
  7. „Храни за кърмачета и преходни храни.  състав и информация“, EUR-Lex, Европейски съюз