Разстройството от аутистичния спектър (РАС) обхваща редица разстройства в ранна детска възраст с някои общи характеристики, но с широко вариращи прояви.
В продължение на десетилетия се провеждат обширни изследвания на ролята на дисбаланса на червата при децата, което показва важността на начина на хранене на майката по време на бременността.
Статия, публикувана в Frontiers in Cellular Neuroscience, разглежда как нездравословните хранителни навици на майката могат потенциално да увеличат риска от аутизъм при децата.
Къде се корени връзката между чревния микробиом и аутизма
Аутистичното разстройство е свързано с генетични и екологични фактори, включително имунно-възпалителни пътища и произтичащата от тях дисрегулация на невронните пътища.
40% от пациентите с разстройство от аутистичния спектър обаче имат симптоми, свързани с червата. Обикновено тежестта на този тип разстройство корелира именно с тежестта на проблемите с червата.
Активираните от дисбаланса имунни пътища могат да нарушат регулацията на невротрансмисионните мрежи в мозъка и да предизвикат хипервъзпалителни реакции. Те могат както да инициират, така и да ускорят прогресирането на състоянието.
Здравият чревен микробиом съдържа между 500 и 1000 бактериални вида. Тези трилиони микроби регулират енергийния баланс и хранителния цикъл. Те помагат за запазването на целостта на чревната лигавица, насърчават вродения и придобития имунитет и стимулират невроразвитието.
В ембрионалния живот червата се колонизират от метаболитно активни бактерии, макар и в по-малко количество, отколкото в по-късен етап от живота. Чревният микробиом на плода и новороденото се влияе от излагането на майчиния чревен микробиом и следователно от майчиния начин на хранене.
Нездравословните хранителни навици по време на бременността предизвикват дисбаланс на червата на майката, което оказва неблагоприятно влияние върху микробиома на червата и на плода.
Такива навици по време на кърмене променят състава на кърмата, което оказва влияние върху бактериите в червата на бебето.
Ролята на храната по време на бременност
Предклиничните изследвания показват, че консумация на храни с високо съдържание на захар, сол и нездравословни мазнини може да насърчи растежа на патогенни бактерии и да потисне полезните бактерии. Това задейства имунната система, предизвиква чревно възпаление и уврежда чревната лигавица.
Майките, консумиращи храни високо съдържание на сол в периода около раждането, са по-склонни да имат деца с дисбаланс на червата. При приемане на повече сол се наблюдава производство на глюкокортикоиди в червата, което повишава нивата на стресовите хормони в кръвта.
Мазната храна повишава оксидативния стрес и уврежда митохондриите на епителните клетки, като компрометира чревната бариера. При женски и мъжки животни се наблюдават различни, но специфични промени, което подсказва полово обусловени механизми.
Ултрапреработените храни съдържат добавки (подсладители, емулгатори, оцветители), които изострят дисбаланса и се свързват с по-слабо езиково развитие в ранното детство.
Хранителните добавки могат да помогнат за намаляване на въздействието на такива храни с високо съдържание на мазнини, като осигуряват пробиотици, които коригират или предотвратяват предстоящия дисбаланс на чревната микробиота и метаболизма.
Алкохол и чревна пропускливост
Консумацията на алкохол по време на бременност увеличава пропускливостта на червата и улеснява преминаването на ендотоксини в кръвта, което може да предразположи потомството към автоимунни и неврологични заболявания. Освен това се понижават нивата на бутирова киселина, важна за противовъзпалителната защита.
Значението на фибрите
Фибрите стимулират бактериални ензими, които произвеждат мастни киселини и засилват микробното разнообразие. Предклиничните изследвания показват, че твърде малкото диетични фибри е свързано с функционални и имунно-свързани чревни нарушения и дефицити на паметта.
Диета, богата на фибри, намалява риска от затлъстяване и диабет както при майката, така и при детето.
Майчина и фетална микробиота
По време на бременността чревната микробиота на жената се променя динамично, за да осигури ключови хранителни вещества за плода. Ако настъпи дисбаланс, плодът се лишава от критични метаболити, което може да разстрои имунната регулация и да повиши възпалителния фон след раждането.
Кърмата доставя както хранителни вещества, така и коменсални бактерии. Простите захари могат да насърчават патогени като Enterobacteriaceae в кърмата, като същевременно намаляват добрите бактерии като видовете Bifidobacterium.
При липса на изключително кърмене формулите трябва да съдържат специфични олигозахариди на човешкото мляко. Авторите отбелязват: „Тази корекция може да стимулира растежа на полезни бактерии, предимно Bifidobacterium, да балансира чревната микробиота и да засили имунитета на новородените.“
Връзката микробиота – черва – мозък и аутизъм
Оста на микробиотата-червата-мозъка е двупосочна комуникационна система, която регулира и направлява невроразвитието чрез редица пътища. Микробиотата на червата има двупосочна връзка с нивата на половите стероиди, което води до специфични за пола разлики. Хипотезите за ролята й в аутизма включват:
- Пропускливо черво – счита се, че пропускливите черва са в основата на системното възпаление, с невровъзпалителен компонент, който причинява аутизъм.
- Дисбиоза – дисбаланс на серотонин, допамин и GABA, задействащ порочен кръг.
- Абнормни микробни метаболити – например, понижена бутирова киселина или повишен амоняк, които увреждат невроналната сигнализация.
Пред учените остава отворен въпросът дали чрез пробиотични формули, храни, обогатени с фибри, или персонализирани хранителни интервенции по време на бременност, може да бъде предотвратено разстройство от аутистичния спектър (РАС) или да бъде намалена тежестта му чрез подобряване на чревната микробиота на майката.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
