България заема трето място по затлъстяване при децата до 9 годишна възраст сред 27 държави, след Гърция и Малта.
32 % от седемгодишните деца в България са с наднормено тегло, като от тях 15.2 % са със затлъстяване, а 4.9 % са с тежка степен на затлъстяване, твърди национално проучване от 2023 г., част от инициативата COSI (Childhood Obesity Surveillance Initiative).
Данни от ново изследване на Университетския колеж в Лондон (UCL), публикувано в списанието PLOS Genetics, сочат, че гените на майката могат да окажат по-силно въздействие върху телесното тегло на детето, отколкото тези на бащата, пише онлайн изданието News Medical.
Какво казва изследването?
Екип от University College London (UCL) анализира данни от 2 621 британски семейства, участващи в национално проучване на деца, родени през 2001/2002 г. Изследването проследява развитието на децата от раждането до 17-годишна възраст.
Резултатите показват, че Индексът на телесна маса (BMI) на двамата родители е свързан с телесното тегло на детето, но при бащите ефектът се обяснява почти изцяло с директно генетично наследяване. Влиянието на майчиния BMI обаче се запазва дори след изключване на унаследените гени, което насочва към наличие на допълнителен механизъм, познат като „генетично възпитание“.
„Гените на майката играят важна роля за теглото на детето, надхвърляща директното наследяване. Данните ни сочат, че майчините гени оформят средата, в която детето расте, и така косвено влияят върху неговия BMI“, коментира д-р Лиам Райт от института за социални изследвания към UCL и водещ автор на проучването.
Важно: С цел по-прецизна оценка, изследователите вземат предвид ограниченията на BMI като показател за телесна мазнина, особено при деца. Затова те допълват анализа с допълнителни измервания, включително директно определяне на мазнини в тялото. Получените резултати остават стабилни и при тези разширени тестове.
Какво представлява „генетичното възпитание“
Основният акцент пада върху понятието „генетично възпитание“, непряко влияние на родителски гени, които не се наследяват от детето, но оформят средата, в която то расте. Тези гени могат да повлияят на фактори като условията в утробата, хранителните навици на майката, както и начина на отглеждане, които в дългосрочен план се отразяват на здравето и телесното тегло на детето.
Според учените този механизъм допълва ролята на наследствеността и подчертава значението на родителското поведение и средата още от ранните етапи на развитие.
Глюкозните стойности на майката насочват растежа на детето
Друго проучване, публикувано в Nature Genetics, потвърждава, че приблизително 25% от генетичните фактори, които влияят върху теглото на детето при раждане, идват от страна на майката. Детето не наследява тези гени, но тяхното въздействие върху растежа на бебето се проявява чрез средата на развитие по време на бременността. Един от факторите, оказващи влияние, е количеството налична глюкоза.
„Глюкозата, произведена от тялото на майката, е ключов фактор за феталния растеж. Тя преминава през плацентата и увеличава производството на инсулин в тялото на плода. Повишените стойности на кръвната захар на гладно при бъдещата майка предсказват по-високо тегло на бебето при раждане, “ твърди проф. Терхо Лехтимяки, ръководител на катедрата по клинична химия в Университета в Тампере, в Тампере, Финландия.
В някои случаи гените на майката и детето си сътрудничат и насочват теглото до раждането в една и съща посока. Други гени, обаче, се опитват да насочат развитието в различна посока.
Пример за това е, че ако генетиката на майката предразполага към повишаване на нивата на глюкоза в тялото ѝ по време на бременност, детето расте, тъй като неговият собствен генетичен код започва да произвежда повече инсулин.
Друг пример е, когато детето наследи гените, свързани с производството на инсулин, от майка си. В този случай наследствеността на детето ограничава количеството инсулин в тялото му. С други думи, дори генетиката на майката да насочва детето към наддаване на теглото, неговият собствен генетичен код може да оказва съпротива.
„Алелите (различни форми на един и същ ген, които заемат еднакви места на хромозомите и определят различни вариации на даден наследствен признак), които увеличават производството на инсулин в тялото на майката, също така понижават нейните глюкозни стойности. Това явление, от своя страна, намалява производството на инсулин в тялото на плода, “ допълва Лехтимяки.
Какво целят проучванията?
Д-р Райт подчертава, че откритията не целят да обвиняват майките, относно навиците им по време на бременността, а да насочи усилията им към по-ефективни мерки за превенция на някои генетични обременености:
„Целенасочени интервенции, насочени към намаляване на майчиния BMI, особено по време на бременност, биха могли да ограничат междугенерационното предаване на затлъстяване.“
Заключението на екипа е категорично. Според тях, за да се прекъсне цикълът на детското затлъстяване, здравните стратегии трябва да включват подкрепа за бъдещите и настоящите майки, както по отношение на телесното тегло, така и на хранителните им навици. Авторите на изследването смятат, че адресирането на майчините фактори може да допринесе значително за обръщане на тази тенденция.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
