Да страдаш от Разстройство от аутистичния спектър (РАС) или Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) като дете е достатъчно трудно. Ново откритие доказва, че тези, които страдат от РАС и СДВХ, са по-уязвими към често срещани пластмасови замърсители в природата.
Скорошно проучване установи, че организмите им детоксикират Бисфенол А (BPA – органично изкуствено съединение, изходен продукт за пластмаси) по-неефективно от връстниците им, увеличавайки времето, през което тъканите им са изложени на този химикал, пише Earth.com.
Изследователите измерват глюкуронизацията на урината – процес в черния дроб, който добавя захарна молекула към ВРА, за да може да се отдели. Децата с РАС и СДВХ имат намалена ефективност на детоксикация на Бисфенол А.
Глюкуронизацията на Бисфенол A е с около 11% по-ниска в групата с РАС и със 17% по-ниска при тези с СДВХ.
Тези деца често имат по-слаби детоксикационни системи, което ги оставя изложени на тези токсични замърсители в тялото по-дълго време. Това не гарантира заболяване от BPA, но поражда безпокойство.
Какво е Бисфенол А (BPA)?
BPA или Бисфенол А е индустриален химикал, който се използва при някои пластмаси и е в употреба от 1960 г. Съдържа се в епоксидната смола и поликарбонатните пластмаси.
Поликарбонатната пластмаса се използва предимно за производство на пластмасови кутии и бутилки за вода. Епоксидната смола се използва за покритие на метални продукти – консервни кутии и капачки на бутилки.
BPA прониква в храната или напитката чрез кутията или бутилката. Оттам той лесно навлиза в човешката кръвоносна система. По действието си върху организма Бисфенол А имитира хормоналните свойства на женския хормон естроген.
Измерване на детоксикацията на Бисфенол А
Глюкуронирането превръща токсините като Бисфенол А (БРА) във водоразтворими съединения, които се отделят чрез урината. По-нисък процент на детоксикация показва по-малко ефективно отделяне.
От дванадесет тествани пътя за детоксикация, само въпросният Бисфенол А се откроява, което предполага специфична уязвимост.
Сравнявайки резултатите, децата с двата синдрома показват уникални модели, свързани с метаболизма на BPA.
Детоксикация от BPA при аутизъм и СДВХ
BPA и DEHP (ди(2-етилхексил)фталат) - друг вид химикал) действат като ендокринни разрушители, пречейки на хормоналните сигнали. Ако детоксикацията е компрометирана, тези химикали се задържат по-дълго в организма по време на критичните фази от развитието на мозъка.
Въпреки че генетичната уязвимост може да играе роля, това добавя измерим биологичен механизъм към картината на риска за околната среда.
DEHP влияе върху невроразвитието чрез епигенетични промени, като например метилиране на ДНК. Скорошен анализ на пренаталната експозиция при 847 деца свързва нивата на DEHP с по-късни симптоми на аутизъм и СДВХ. Тези следи подсилват идеята, че пластмасите могат да повлияят на невроразвитието.
Връзки с околната среда
Това проучване се основава на голям брой изследвания, свързващи нарушенията в неврологичното развитие със замърсители на околната среда.
Епидемиологичните проучвания свързват пренаталното излагане на замърсен въздух с повишен риск от аутизъм и СДВХ. Общата нишка в тези открития е периодът – излагането по време на бременност и ранна възраст от живота изглежда има най-голямо значение.
Регулаторните органи отдавна обсъждат какво представлява „безопасно“ ниво на експозиция за тези химикали.
Европейският орган за безопасност на храните преразглежда безопасността на Бисфенол А (BPA) многократно, но все повече доказателства сочат, че настоящите прагове може да не са достатъчно ниски за чувствителни групи от населението, особено за деца с неврологични разстройства.
Какво означава това за семействата?
Това проучване не твърди, че Бисфенол А или DEHP (диетилхексил фталат, дизооктил фталат) причиняват аутизъм или СДВХ. Но показва, че децата с тези състояния често метаболизират тези химикали по-неефективно.
Тъй като излагането особено на Бисфенол А е широко разпространено (намира се в почти всичко – от кутии за храна, до бутилки и др.), това повдига въпроси относно праговете на безопасност за всички деца, не само за тези с аутизъм или синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Намаляването на зависимостта от въпросните вредни вещества в ежедневието (избор на стъклени или друг вид материал – кутии, бутилки) може да помогне за ограничаването на опасността.
Следващи цели на учените
Бъдещи проучвания имат основна задача – да докажат, дали нарушената детоксикация е налице от раждането или се развива с течение на времето.
В епигенетичен план изследователите свързват пренаталното излагане на химикали с дългосрочни промени в ДНК в определени области на мозъка.
Децата с разстройства от аутистичния спектър (РАС) и хиперактивността (СДХВ) са двойно уязвими – генетични различия и различия в развитието, и по-бавна способност за изчистване на ежедневните замърсители.
Въпреки че това проучване не предлага съвети за лечение или диагностика, то със сигурност е повод за сериозен размисъл относно излагането на вредни химикали в ранното детство и по време на бременността – значим фактор за неврологичното развитие.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
