Всяко 10-то бебе в България се ражда преждевременно. Зад тази статистика стоят хиляди семейства, които преминават през едно от най-трудните изпитания, борбата за живота на техните недоносени деца.
На Световния ден на недоносените деца началникът на Отделението по неонатология в УМБАЛ „Лозенец", д-р Щерю Бояджиев, коментира предизвикателствата, постиженията и надеждите в грижата за най-малките пациенти.
Преждевременното раждане и предизвикателствата
„Когато говорим за недоносено дете, имаме предвид бебе, родено преди завършена 37 гестационна седмица", обяснява д-р Бояджиев. „Това е рамка, при която органите на бебето все още не са напълно развити и се налага значителна подкрепа."
Според него най-големите предизвикателства са свързани с подкрепата на дишането и хемодинамиката, борбата с инфекциите, храненето и поддържането на стабилна температура. Тези пациенти са изключително уязвими поради недоразвитата си имунна система.
Данните показват, че голяма част от смъртните случаи при деца под 5 години се дължат именно на усложнения от недоносеност. Сред най-сериозните рискове са ретинопатия на недоносеното, мозъчни кръвоизливи или исхемии и последващи неврологични усложнения в дългосрочен план.
Защо бебетата се раждат преждевременно?
Причините за преждевременно раждане са многобройни и често комбинирани. Д-р Бояджиев посочва инфекции по време на бременността, многоплодна бременност и хронични заболявания на майката, като високо кръвно налягане и диабет сред основните рискови фактори. Понякога раждането е преждевременно без установени причини.
„Възрастта на майката, много млада или над 35 години и нежелани усложнения през бременността също повишават риска", добавя той. „В България изследвания показват, че протоколите за проследяване на високорискови бременности могат да бъдат подобрени."
Какво прави разликата в грижата за недоносените бебета?
„Преждевременното раждане е предизвикателство, което приемаме всички заедно: родители, бебе и медицински екип", подчертава д-р Бояджиев.
Грижата започва веднага след раждането с адекватна респираторна и хемодинамична поддръжка, поддържане на подходяща температура, защита срещу инфекции и подпомагане на кърменето.
В отделението по неонатология следва мониторинг на жизненоважни функции, грижа за храненето и при необходимост механична вентилация или неинвазивна дихателна поддръжка.
Благодарение на напредъка в медицината, преждевременно родените бебета имат все по-големи шансове за оцеляване и добро развитие.
Какво е положението в България?
„В България имаме добри професионалисти, клиники и екипи, които се справят с преждевременно родените деца, включително тези с екстремно ниско тегло", споделя д-р Бояджиев.
Въпреки постиженията в неонатлната грижа, предизвикателствата остават значителни. Необходимо е по-широко прилагане на добри медицински практики базирани на клинични доказателства, по-ранна идентификация на рисковите бременности, разширяване на подкрепата за семейства след изписване и осигуряване на равен достъп до висококачествена неонатологична грижа в цялата страна.
„Все още има какво да се желае относно спешния неонатален транспорт, който официално липсва в страната", отбелязва специалистът.
Ролята на родителите е и ключът към успеха
Според д-р Бояджиев родителите са неразделна част от лечението. В УМБАЛ „Лозенец" работят активно с родителите, като ги информират и им помагат да се чувстват част от процеса.
„Освен медицинските грижи, изключително важно е да се осигури контакт кожа-в-кожа, известен като Кенгуру-грижа, подкрепа за кърмене и минимизиране на стреса за бебето", обяснява той.
Контактът кожа в кожа не само укрепва връзката между родител и дете, но и доказано подпомага растежа, имунитета и нервно-психичното развитие на детето в дългосрочен план.
Емоционалната подкрепа, проследяването на високорисковите новородени и обучението на родителите за признаците на усложнения правят огромна разликата за по-нататъшното развитие на детето.
Съвети за бъдещите родители и медицинските специалисти
„На бъдещите родители бих искал да кажа: не сте сами! Ние, медицинските специалисти, сме тук, за да ви помогнем и подкрепим", казва д-р Бояджиев.
Той съветва бременните жени да следят редовно бременността си, да живеят по-здравословно, да спазват препоръките на акушер-гинеколога и да обръщат внимание на сигнали като болка, кървене и преждевременни контракции. Важно е да не се подценяват стресовите фактори, инфекциите и хроничните заболявания.
Към медицинските специалисти апелът е да продължават да развиват неонатологичните грижи, като прилагат иновации, практики базирани на клинични доказателства, мултидисциплинарен подход и повече ангажираност на семействата по време на престоя в неонатологичното отделение.
Надежди за бъдещето
Д-р Бояджиев споделя надежда за още по-голямо разпространение на практиките Кенгуру-грижа, подобряване на проследяването на развитието на преждевременно родените деца и по-ранно започване на интервенциите. Той се надява на подобрен равен достъп до услуги в цялата страна и създаване на звено за спешен неонатален транспорт.
„Преждевременно родените деца не са просто статистика! Те са малки раними пациенти, които заслужават равен шанс да растат здрави и щастливи", подчертава специалистът.
„Преждевременното раждане не е край, а начало на един по-труден, но възможен път. С навременна медицинска намеса, професионализъм и родителска обич, тези малки бойци имат шанс да догонят своите връстници и да израстнат здрави и силни деца."
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
