На 21 януари отбелязваме Деня на родилната помощ, Бабинден по стар стил, професионален празник на акушер-гинеколозите и акушерките, които денонощно се грижат за новия живот.
Този ден е повод не само за благодарност към медицинските специалисти, но и за анализ на демографската ситуация, пред която е изправена страната ни. Данните на Националната здравно-информационна система за 2025 година показват продължаваща тенденция на намаляване на броя новородени.
Колко бебета са се родили през 2025 година?
През 2025 година в България са се родили 48 433 деца, което представлява спад от 9.4% спрямо предходната година, когато новородените са били 53 428. Това е първият път, когато годишният брой на ражданията пада под 50 000. За период от две години (2024-2025) броят на ражданията е намалял с над 9 000.
Разпределението по пол показва традиционен превес на момчетата, 25 286 момчета срещу 23 986 момичета. Регионалните различия остават значителни. В столоцата са концентрирани най-голям брой раждания с 15 305 новородени, следвана от Пловдив с 6 750 и Варна с 3 943. Най-нисък брой раждания се отчита в областите Смолян (97), Видин (189) и Габрово (209).
Възрастова структура на родилките
Средната възраст на родилките в България е 27.6 години, като най-висока е в столицата - 30.9 години. Разпределението по възрастови групи показва, че най-голям дял от ражданията са при жени на възраст 19-25 години (26.36%), следвани от възрастовата група 26-30 години (25.36%) и 31-35 години (24.14%).
През 2025 година 3 861 деца са родени от майки на 18 и по-малко години, което представлява 7.97% от всички раждания. Ражданията при жени над 40 години са 1 578, или 3.26% от общия брой.
Кой е най-предпочитаният начин за раждане на майките?
Анализът на начините на раждане показва, че 22 920 от всички раждания през 2025 година са чрез цезарово сечение, което представлява 47.3% от всички раждания. Нормалното раждане без оперативна намеса е при 20 922 случая (43.2%), докато нормалното раждане с оперативна намеса е при 4 012 раждания (8.3%). Останалите методи като вакуум-екстракция, форцепс и други специализирани процедури представляват под 1% от случаите.
Колко бебета са родени в Българис с асистирана репродукция?
През 2024 година са регистрирани 1 079 раждания след инвитро процедура. От тях 837 са едноплодни бременности и 242 са двойки. Според данни на фондация "Искам бебе", около 145 000 двойки в страната имат проблеми със зачеването. През 2024 година са проведени 14 080 инвитро процедури, а държавното финансиране за една процедура е увеличено на 6 000 лева.
България в европейския контекст
Данните на Евростат поставят България на първо място в Европейския съюз по тотален коефициент на плодовитост с показател 1.81 деца на жена. Средният показател за ЕС през 2023 година е 1.38 деца на жена. След България се нареждат Франция (1.66) и Унгария (1.55), докато най-ниски коефициенти имат Малта (1.06), Испания (1.12) и Литва (1.18).
През 2023 година в целия Европейски съюз са се родили 3.67 млн. бебета, което представлява спад от 5.4% спрямо предходната година. Това е най-големият годишен спад от 1961 година насам.
Въпреки високия коефициент на плодовитост, общият брой на жените във фертилна възраст в България намалява поради емиграция и застаряване на населението. България има с над 2 млн. души по-малко население спрямо 1990 година. Прогнозите на НСИ показват, че до 2050 година страната може да загуби още 22.5% от населението си.
Репродуктивно здраве: Медицински фактори
Световната здравна организация отчита, че приблизително един на всеки шест души в света има репродуктивен проблем през живота си. В Европейския съюз това засяга около 25 млн. души. Инфертилитетът засяга 17% от европейците.
При жените основните медицински фактори включват нарушения на овулацията, проблеми с маточните тръби, ендометриоза, аномалии на матката и хормонален дисбаланс. При мъжете факторите са свързани с производството, подвижността и формата на сперматозоидите, както и проблеми с еякулацията.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете в ЕС е 29.8 години. Факторите на начина на живот като тютюнопушене, консумация на алкохол, затлъстяване, замърсяване, стрес и нездравословно хранене влияят върху репродуктивното здраве.
Според Европейското общество по човешка репродукция и ембриология, съществуват неравенства в достъпа до лечение между различните държави в ЕС.
Последици за здравната и социалната система
Демографският експерт Пол Морланд анализира икономическите и социални последици от спада на раждаемостта. Застаряващото население означава, че по-малко хора в трудоспособна възраст ще поддържат по-голям брой възрастни граждани.
Д-р Ребека Монтакут от Social Market Foundation отбелязва: "Ще има повече възрастни хора, а те очевидно струват скъпо на държавата по отношение на здравните и социалните грижи, от които се нуждаят." Тази тенденция създава натиск върху здравните бюджети и качеството на медицинските услуги в Европа, включително в България.
Намаляващата раждаемост поставя въпроси пред здравната система, образованието и социалните услуги. Необходимо е дългосрочно планиране за адаптиране към демографските промени, включително преразглеждане на възрастта за пенсиониране, организацията на трудовия живот и финансирането на здравните и социалните услуги.
В деня на родилната помощ статистиката показва необходимостта от комплексен подход към демографските предизвикателства, от подобряване на достъпа до асистирана репродукция и сексуално образование, до промени в социалната политика и здравната система.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници:
- НСИ: Статистика за населението и демографските процеси през 2024 г.
Eurostat: Fertility statistics (updated 2025)
Център за асистирана репродукция (ЦАР): Отчети за дейността и финансиране
- Национална здравна информационна система (2025). Раждаемост през 2025 в България
