За първи път в историята на невронауката изследователи успяват да посочат с точност кои мозъчни клетки се държат различно при хора, страдащи от депресия. Откритието, направено от екип в Канада, дава надежда за разработването на по-целенасочени и ефективни лечения за заболяването, което засяга над 264 млн. души по света.
Резултатите не само хвърлят нова светлина върху биологичните основи на депресията, но и опровергават остарялото схващане, че това състояние е „просто емоционален проблем".
Какво показва новото проучване за депресията
Според проучване, публикувано в престижното списание Nature Genetics, изследователи от Университета McGill и Института Douglas в Канада установяват, че два специфични типа мозъчни клетки функционират по различен начин при хора с депресия в сравнение със здрави индивиди.
Екипът, ръководен от д-р Густаво Турецки, професор в McGill, клиницист-учен в Института Douglas и носител на Канадска научна катедра за голямо депресивно разстройство и суицид, използва най-съвременни генетични технологии, за да изследва тъканите.
„Това ни дава много по-ясна картина къде се случват нарушенията и кои клетки са въвлечени", обяснява д-р Турецки.
Как е направено откритието на клетките на депресията
За да направят пробива, изследователите разчитат на посмъртни мозъчни проби от Douglas-Bell Canada Brain Bank, една от малкото колекции в света, които включват дарена мозъчна тъкан от хора с психиатрични състояния.
Чрез едноклетъчна геномика (single-cell genomics) учените анализираха ДНК и РНК от хиляди отделни мозъчни клетки. Този подход им позволи да идентифицират:
- Кои конкретни клетки се държат различно при депресия
- Какви генетични модели обясняват тези различия
- Кои биологични системи са нарушени
Изследването включва проби от 59 души с диагностицирана депресия и 41 контролни случая без заболяването.
Кои са двата типа клетки, свързани с депресията
ДНК и РНК анализът на мозъчни клетки разкрива промени в генната активност в две ключови групи клетки:
1. Възбудни неврони и стрес
Първата група са възбудни неврони (excitatory neurons), които играят ключова роля в:
- Регулирането на настроението
- Реакцията на стрес
- Емоционалната обработка
При хора с депресия много гени в тези неврони показват променени нива на активност, което подсказва, че системата за управление на настроението не работи нормално.
2. Микроглия и възпаление в мозъка
Втората група са микроглията – имунните клетки на мозъка, които контролират възпалителните процеси. Промените в техния подтип потвърждават нарастващата хипотеза, че възпалението в мозъка играе важна роля при депресията.
Депресията като мозъчно заболяване, не просто емоция
Едно от най-важните послания на изследването е, че депресията има ясна биологична основа. Това откритие подкрепя години невронаучни доказателства и оспорва остарели възгледи, които третират състоянието като чисто емоционално или психологическо.
„Това изследване потвърждава онова, което невронауката ни казва от години", подчертава д-р Турецки. „Депресията не е само емоционална, но отразява реални, измерими промени в мозъка."
Този извод има важни последици за дестигматизирането на психичните разстройства и за начина, по който обществото и медицината възприемат страдащите от депресия.
Нови методи за лечение на депресия
Изследователите вече планират следващите стъпки:
- Изследване как клетъчните различия влияят на цялостната мозъчна функция
- Разработване на терапии, насочени специално към тези клетки
- Тестване дали прицелването в конкретни клетъчни типове може да доведе до по-ефективни лечения
Това би могло да промени радикално настоящия подход към лечението на депресията, който често се основава на медикаменти с широк спектър на действие и значителни странични ефекти.
Макар че до клиничното приложение на тези открития има още път, изследването от Nature Genetics 2026 дава реална надежда на милионите хора по света, страдащи от депресия. Ако вие или ваш близък изпитвате симптоми на депресия, потърсете професионална помощ от квалифициран психиатър или психотерапевт.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Чаула, А., Турецки, Г. и колектив. „Профилиране на достъпността на хроматина в единични ядра идентифицира клетъчни типове и функционални варианти, допринасящи за голямо депресивно разстройство" – Nature Genetics, 2026
- „За първи път учени посочват мозъчните клетки зад депресията" – ScienceDaily
