Изкуственият интелект вече е навсякъде около нас, от ChatGPT, който ни помага в ежедневни задачи, до работни приложения, които анализират данни вместо нас. Но докато AI технологиите улесняват ежедневието ни, ново мащабно проучване установява, че честата употреба на изкуствен интелект може да бъде свързана с по-високи нива на депресия, тревожност и раздразнителност.

Изследване, публикувано в престижното списание JAMA Network Open, анализира данни от близо 21 000 участници в 50 американски щата и установява, че хората, които използват AI ежедневно, имат 30% по-висок риск от умерена депресия в сравнение с тези, които никога не са го използвали.

Как е проведено изследването?

Екип от изследователи под ръководството на д-р Рой Х. Перлис, професор по психиатрия в Harvard Medical School и клиничен изследовател в Mass General Research Institute, анализира данни от въпросници, събрани през април и май 2025 г.

Снимка: Unsplash

Участниците, над 20 800 души на възраст 18+ години от различни етнически групи, полове и социално-икономически статуси,  отговарят на въпроси относно:

  • Честотата на употреба на AI (никога, веднъж-дваж, седмично, ежедневно, многократно дневно)
  • Целта на употребата (лична, за работа или учене)
  • Психично здраве чрез валидирани скали като PHQ-9 за депресия, GAD-2 за тревожност и BITe за раздразнителност

Кой използва AI най-често?

Според проучване, 10,3% от участниците използват изкуствен интелект всеки ден, като 5,3% го правят многократно дневно. Сред ежедневните потребители:

  • 87,1% използват AI за лични цели
  • Около 50% – за работа
  • 11,4% – за учене

Профилът на интензивния потребител на AI включва по-млади хора, мъже, лица с по-високо образование и доходи, живеещи в градска среда.

 

 

Връзката между използване на AI и менталното здраве

Най-тревожните констатации на изследването показват:

  • Риск от депресия: Хората с ежедневна употреба на AI имат 30% по-висок шанс да развият умерена депресия – праг, при който психиатрите обикновено препоръчват професионална оценка и лечение.
  • Симптоми на тревожност и раздразнителност: Подобна връзка се наблюдава и при показателите за тревожност и раздразнителност при потребители на AI.

Снимка: Canva

  • Личната употреба е по-рискова: Влиянието върху психичното здраве е значително при лична употреба на изкуствен интелект, но не и при използване за работа или учене.
  • Възрастови разлики: Връзката между AI и симптоми на депресия е най-силна при възрастовите групи 25-44 години и 45-64 години. При хора под 25 и над 64 години тази асоциация не е толкова изразена.

Причина или последица? Въпросът остава отворен

Д-р Перлис предупреждава: „Не знаем дали това е причина, последица или нито едно от двете. Само рандомизирано проучване може да ни каже със сигурност."

Възможно е хората с по-изразени депресивни симптоми да използват AI по-често, търсейки облекчение или заместител на социалните взаимодействия. 

 

 

Както самият изследовател споделя: „Като психиатър определено се притеснявам, че хората използват AI като замяна на социалното взаимодействие. Всъщност това беше мотивацията ми да изследвам тази връзка."

Мнението на експертите: Социална изолация и загуба на цел

Джон Пулс, психотерапевт и специалист по зависимости от Full Life Comprehensive Care, коментира: „Резултатите изобщо не ме изненадват. Използването на AI често ви пречи да водите смислени разговори с други хора и да получавате подкрепа от тях."

Снимка: Canva

Според него, когато AI извършва всичко вместо нас, включително мисленето и решаването на проблеми, естествено да започнем да се чувстваме лишени от цел, което води до депресия.

Д-р Оуен Мюир, психиатър от Radial, добавя: „Ако се чудите кой би разговарял с чатбот многократно дневно, това селектира хора, които са самотни и по-склонни към депресия."

Ограничения и бъдещи изследвания

Въпреки мащаба на проучването, авторите подчертават, че резултатите не са окончателни:

 

 

  • Изследването е базирано на онлайн въпросници, което може да внесе определени отклонения.
  • Необходими са дългосрочни проучвания, за да се проследи как настроението се променя във времето с употребата на AI.
  • Рандомизирани клинични изпитвания биха дали най-ясна представа за причинно-следствената връзка.

AI може да бъде сила за добро, но с внимание

Важно е да се отбележи, че изкуственият интелект не е заплаха. Д-р Мюир, който е посветил кариерата си на създаването на AI алгоритми за ментално здраве, заявява: „Мисля, че AI може да бъде изключително мощна сила за добро."

Снимка: Unsplash

Ключът е в как го използваме. Експертите препоръчват:

  • Да не заместваме истински човешки взаимодействия с AI чатботове.
  • Да внимаваме за прекомерна зависимост от AI за решаване на проблеми.
  • Да търсим професионална помощ, ако забележим признаци на депресия или тревожност.

Връзката между изкуствен интелект и депресия е сложна и все още недостатъчно проучена тема, която изисква повече внимание от научната общност. Новото изследване на JAMA Network Open предоставя важни първоначални данни, които сочат, че ежедневната лична употреба на AI може да увеличи риска от психични проблеми, особено при възрастовите групи между 25 и 64 години.

 

 

Докато технологиите продължават да се развиват, е от решаващо значение да наблюдаваме въздействието им върху нашето психическо здраве и да търсим баланс между удобството на AI и истинските човешки връзки, които са в основата на нашето благополучие.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

----------------------------------------------

Източници:

 

  1. JAMA Network Open - Връзка между използването на изкуствен интелект и симптомите на психичното здраве (2025) 
  2. Medical News Today - Честото използване на изкуствен интелект е свързано с по-високи нива на депресия, предупреждава проучване 

  3. Американска психологическа асоциация - Въпросник за здравето на пациента (PHQ-9) 

  4. Национален център за биотехнологична информация - Валидиране на скалата за генерализирано тревожно разстройство (GAD-7) 

  5. PMC - Проучване за валидиране на кратък тест за раздразнителност (BITe) 

  6. Медицинско училище на Харвард - Профил на д-р Рой Х. Перлис, MD, MSc 

  7. Full Life Comprehensive Care