Какво общо имат депресията и имунитетът? Повече, отколкото си мислите. Още през 2019 година д-р Оделия Гертел Крейбил, психоневроимунолог и специалист по травми, пише за изследвания, които предполагат, че противовъзпалителни медикаменти може да помогнат на някои хора с тежка депресия. Тогава идеята, че депресията може да има корени в имунната система, изглежда почти радикална.
Сега, ново изследване, публикувано в списание Advanced Science през 2025 година, отива много по-далеч и предлага съвсем различна гледна точка за разбирането на депресията, не само като психично разстройство, но като състояние, при което имунната система играе централна роля.
За хора, които изполват множество антидепресанти без резултат, тази находка предлага надежда и обяснение: възможно е някои форми на депресия да работят по съвсем различни биологични пътища от тези, които повечето лекарства целят.
Какво прави това изследване различно?
Повечето проучвания за депресия разглеждат един аспект наведнъж, мозъчни скенери, кръвни изследвания или психологически тестове. Този изследователски екип обаче прави нещо необичайно, а именно изследва едновременно три различни биологични системи при едни и същи пациенти.
Те анализират:
- Кръвни протеини (какво циркулира в кръвния поток).
- Имунни клетки (кои гени активират белите кръвни клетки).
- Миниатюрни мозъчни модели, отгледани от собствените клетки на пациентите.
Пациентите са жени с лекарствено-устойчиво тежко депресивно разстройство с атипични симптоми и психотични прояви, хора които често не се подобряват от стандартните антидепресанти.
Имунната система – липсващото звено
Резултатите рисуват картина на тяло в постоянна готовност.
В кръвта си пациентите показват повишени нива на няколко ключови протеина. Един от тях, наречен DCLK3, е известен с това, че помага на невроните да оцелеят при стрес. Друг, C5, е част от комплементната система, ранната предупредителна мрежа на имунната система. Когато C5 е повишен, това обикновено означава, че има възпаление.
Тези протеинови нива корелират силно с нивата на стрес, травма, тревожност и депресия, които пациентите съобщават. Колкото по-тежки са симптомите, толкова по-високи са възпалителните маркери.
В имунните клетки изследователите установяват, че неутрофилите и моноцитите на пациентите (имунни клетки, които реагират на заплахи) са силно активирани. Междувременно Т-клетките и В-клетките им (адаптивната имунна система, която се справя със специфични заплахи) са изчерпани.
С други думи, имунната им система изглежда сякаш непрекъснато реагира на някаква постоянна заплаха, дори когато няма очевидна физическа болест. Телата им функционират в режим на извънредно положение.
Отглеждане на мини-мозъци
Тук нещата стават наистина интересни. Изследователите взимат кръвни клетки от един пациент, репрограмират ги в стволови клетки и отглеждат миниатюрни мозъчни структури, наречени органоиди. Мислете за тях като за опростени модели на развиващата се мозъчна тъкан.
Когато сравняват органоидите на пациента с тези на здрав контролен субект, разликите са поразителни:
- Мини-мозъците на пациента растят по-бавно и завършват по-малки.
- Имат по-малко невронни прогениторни клетки (клетките, които стават неврони).
- Показват повече клетъчна смърт.
- При излагане на стресови хормони показваха много по-голямо нарушение в генната експресия.
Изследователите излагат и двата комплекта органоиди на дексаметазон, синтетична версия на кортизола, стресовият хормон, който тялото отделя, когато сте под напрежение. Здравите органоиди се справят разумно добре. Органоидите, получени от пациента, реагират драстично, като десетки гени променят нивата си на активност.
Това загатва за нещо важно: уязвимостта към стрес може да е вградена в биологията на тези пациенти на клетъчно ниво.
Вашата депресия може да е невроимунно състояние
Ако сте изпробвали антидепресант след антидепресант без облекчение, това изследване предлага потвърждение. Някои форми на депресия може да действат през напълно различни биологични пътища от серотониновите модели, към които са насочени повечето лекарства.
Ключови изводи:
Травмата оставя биологични следи. Пациентите в това проучване имат значително по-висока степен на излагане на травма в сравнение с контролната група. Учените знаят от десетилетия, че детските травми влияят на всички области на здравето. Това е пример как травмата оформя имунната система и как тези две системи взаимодействат.
Чувствителността към стрес може евентуално да се открива. Фактът, че мозъчните органоиди, получени от пациент, реагират толкова драматично на стресови хормони, предполага, че в бъдеще учените може да могат да тестват кой е най-уязвим и да насочат към съответното лечение.
Лечения, фокусирани върху възпалението, може да помогнат на някои хора. Ако възпалението задвижва симптомите, тогава противовъзпалителни подходи, било то лекарства, промени в начина на живот или други интервенции, могат да предложат облекчение там, където традиционните антидепресанти не помагат.
Бъдещето на психичното здраве вече е тук
Това е малко проучване, но то подкрепя нещо, което много практикуващи, информирани за травмата, вече подозират: трябва да се погледне отвъд контролния списък за Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства.
Фактори като хронично възпаление, стресово натоварване, травматична история и имунна функция може да са толкова важни за планирането на лечението, колкото и броят на симптомите.
За хората, живеещи с депресия, особено лекарствено-устойчива депресия, това изследване предлага надежда, че науката наваксва вашия опит.
Това не е за подценяване на ролята на невротрансмитерите или терапията. Става въпрос за признаване, че депресията, като повечето неща в живота, е по-сложна от всяка единична история. Учените започват да разглеждат ролята на имунната система във всички случаи на невропсихиатрични и психиатрични симптоми, за да разберат как тези системи комуникират помежду си по начини, които едва започват да проучват.
Пътят напред не е за избор между психологически и биологични подходи. Става въпрос за сплитането им заедно в нещо по-цялостно, нещо, което най-накрая отразява пълното здраве във всичките му измерения.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
--------------------------------------------------
Източници
- Psychology Today (2025). „Депресията може да е свързана с имунната ви система“
- Ahn, I., Chang, S., Lee, J., Choi, S-H., Han, J., & Kim, Y. (2025).„Изследване на нови биомаркери чрез подход на прецизна медицина, използващ мулти-омикс и мозъчни органоиди при пациенти с атипична депресия и психотични състояния“ Advanced Science.
- Gertel Kraybill, O. (2019). „Противовъзпалителните средства помагат при тежка депресия?“ Psychology Today.
- Gertel Kraybill, O. (2025). „Преосмисляне на терапията на травмата: ключовата роля на имунната система“ Psychology Today.
