Все повече хора търсят естествени начини да подкрепят настроението и нервната си система и все по-често погледът се насочва към червата. Ново научно review, публикувано в Journal of Restorative Medicine, обобщава наличните данни за пробиотици за ментално здраве и очертава сложна, но обещаваща картина, определени бактериални щамове могат да повлияят на тревожност, депресия, биполярно разстройство и шизофрения чрез т.нар. чревно-мозъчна ос.
В същото време авторите на анализа са категорични, че науката тепърва трябва да отговори на редица въпроси, преди психобиотиците да станат част от рутинната психиатрична грижа.
Какво представлява чревно-мозъчната ос?
Чревно-мозъчната ос е двупосочен комуникационен канал между стомашно-чревния тракт и централната нервна система. През него преминават микробни метаболити, цитокини, невротрансмитери и сигнали по автономната нервна система.
Изследването посочва, че определени чревни микроорганизми участват в производството на гама-аминомаслена киселина (ГАМК), серотонин, допамин, ацетилхолин, хистамин и норепинефрин, вещества, пряко свързани с регулирането на настроението.
Бактериите от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium се асоциират с производството на ГАМК, а някои видове Lactobacillus могат да синтезират и серотонин.
Микробните продукти стимулират и блуждаещия нерв, което влияе върху невронния растеж в хипокампуса, зона на мозъка, тясно свързана с тревожността. Друг важен механизъм е метаболизмът на триптофана през кинурениновия, индоловия и серотониновия път, който чревните бактерии могат да модулират. Късоверижните мастни киселини, особено бутиратът, участват в тази регулация, докато бактериални компоненти като липополизахаридите могат да задействат възпалителни процеси.
Автори добавят, че поддържането на целостта на чревната бариера и регулирането на хормона на стреса кортизол чрез хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос са допълнителни пътища, по които микробиомът може да влияе на психичното здраве.
Кои пробиотични щамове показват ефект при тревожност и депресия?
Според прегледаните проучвания различни психобиотици, термин за пробиотици с потенциален ефект върху психиката, показват обещаващи, макар и предварителни резултати:
- Bifidobacterium animalis subsp. lactis BB-12, свързан с подобрения в когнитивната и соматичната тревожност.
- Lactobacillus casei Shirota, намалява слюнчения кортизол и е свързан с по-високи нива на серотонин в изпражненията при хора с депресивни симптоми.
- Lactobacillus plantarum DR7, понижава кортизола и възпалителните маркери интерферон-гама и тумор-некротизиращ фактор-алфа, а подобрява вниманието и емоционалното познание.
- Lactobacillus plantarum P-8, намалява симптомите на стрес и тревожност.
- Lactobacillus rhamnosus HN001, повлиява рецепторите за ГАМК и е свързан с по-ниска следродилна тревожност при жени.
- NVP-1704 (комбинация от L. reuteri NK33 и B. adolescentis NK98) – намалява интерлевкин-6 и симптомите на тревожност.
Важно е да се отбележи, че част от проучванията в тази област включват хора със стрес, следродилни симптоми или спортисти в тренировъчен процес, а не изключително пациенти с диагностицирано голямо депресивно разстройство, което ограничава преките изводи за клиничната депресия.
Какво показват данните при биполярно разстройство и шизофрения?
Доказателствата тук са по-ограничени, но не и незначителни. При шизофрения щамът Bifidobacterium breve A-1, приеман в доза от 10 колониеобразуващи единици дневно в продължение на четири седмици, е свързан с намалена тревожност и депресия, както и с по-леки негативни симптоми на заболяването.
Комбинация от Lactobacillus acidophilus, Bifidobacterium bifidum, Lactobacillus reuteri и Lactobacillus fermentum, приемана заедно с витамин D, е асоциирана с подобрение по скалата PANSS, използвана за оценка на позитивните и негативните симптоми, както и с промени в антиоксидантни и метаболитни показатели. При биполярно разстройство авторите цитират изпитвания, свързани с биполярно разстройство тип I и остра мания, но признават, че доказателствената база тук остава сравнително оскъдна в сравнение с останалите разстройства.
Готови ли са психобиотиците за реална клинична употреба?
Отговорът на изследователите е предпазлив. Прегледът подкрепя внимателното разглеждане на психобиотиците единствено като допълнение, а не замяна на конвенционалните психиатрични грижи, включително медикаменти, психотерапия и промени в начина на живот.
Основната пречка пред превръщането им в утвърдена практика е огромната разнородност между проучванията, различни щамове, дози, продължителност на приема и групи участници правят резултатите трудни за директно сравнение.
Освен това късоверижните мастни киселини, за които се смята, че опосредстват част от ефекта, рядко са били измервани пряко, а много изследвани комбинации се различават от състава на предлаганите в аптеките хранителни добавки. Учените посочват и т.нар. постбиотици, неактивни бактериални продукти, като потенциално по-стабилна алтернатива за бъдещи терапии.
Данните за пробиотиците за психично здраве са реално обещаващи, особено при тревожност, депресия и шизофрения, но все още не са достатъчни за конкретни клинични препоръки или самостоятелно лечение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
