Здравословното хранене отдавна не е просто мода, а наука. И според клиничния токсиколог д-р Даниела Петрова, грижата за чревния микробиом е може би най-важната инвестиция, която можем да направим за здравето си.
В интервю за bTV Radio тя обяснява защо традиционното балканско меню крие вековна мъдрост, потвърдена от съвременни изследвания.
Кисело мляко с нобелова история
Историята започва далеч преди пробиотиците да станат маркетингов термин. През 1902 г. нобеловият лауреат и директор на Института „Пастьор" в Париж Илия Мечников пише, след пътуване по нашите земи, че дългият живот на българските селяни се дължи именно на употребата на млечнокисели продукти. По онова време България регистрира изключително висок брой столетници.
Три години по-късно, през 1905 г., д-р Стамен Григоров открива в киселото мляко специфичната бактерия Lactobacillus bulgaricus, единствената в света, кръстена на народ и територия.
„Попаднала в други части на света, тя постепенно отслабва и престава да се развива по същия начин", обяснява д-р Петрова.
Доказателство за уникалността на тази Lactobacillus bulgaricus закваска е фактът, че Япония, технологичен и генетичен лидер и до днес изплаща роялти такси на България. Всяка седмица специална ампула с оригинална закваска се транспортира от България до Токио, откъдето японската компания Meiji произвежда милиарди кофички кисело мляко, вече и за китайския пазар.
Ферментирали храни: Балканската диета срещу болестите
Д-р Петрова подчертава, че ферментиралите храни не са нова тенденция, а хилядолетна балканска традиция с доказан ефект върху здравето:
- Кисело мляко – съдържа живи млечнокисели бактерии, включително L. bulgaricus и Streptococcus thermophilus
- Кисело зеле – богат източници на пробиотични микроорганизми
- Маслини – ферментирали традиционно, с пробиотичен потенциал
- Хляб с квас – хлябът с квас е сред най-ценните ферментирали храни, макар че в забързания ни живот рядко го приготвяме сами
- Бира и вино – ферментирали продукти, полезни само при умерена консумация
„Колкото повече ферментирали храни, характерни за нашия регион, включваме в менюто си, толкова повече се доближаваме до модела на хранене, свързан с дълголетие", казва токсикологът.
Изследванията потвърждават, че ферментиралите храни за здраве подпомагат чревния микробиом, укрепват имунната защита и се свързват с по-ниска честота на редица заболявания.
Как да изберем качествен пробиотик: Четете етикетите
Пазарът е залят с пробиотични добавки, но не всички са равностойни. Д-р Петрова дава конкретни насоки как да изберем качествен пробиотик:
На какво да обръщаме внимание:
- Щамовото обозначение – след наименованието на бактерията трябва да има буквено-цифров код. Той означава, че конкретният щам е идентифициран, регистриран и изследван. Без него информацията е непълна.
- Сайтът на производителя – търсете раздели като „Наука", „Клинични проучвания" или „Изследвания". Надеждният производител публикува данни за своите щамове.
- Различните щамове имат различни свойства – подобно на хората, различните щамове на един и същи бактериален вид могат да оказват съвсем различно влияние върху организма. Затова е важно всеки да бъде изследван поотделно.
Кога организмът сигнализира, че има нужда от пробиотици
Данните в гастроентерологията сочат, че значителна част от хората страдат от стомашно-чревен дискомфорт, подуване, газове, киселини и нарушено храносмилане. Д-р Петрова добавя и по-малко очевиден сигнал, честото боледуване.
„Значителна част от имунната система е свързана именно с храносмилателния тракт. Хипократ е казал, че здравето започва от червата и съвременната наука все по-категорично потвърждава това", отбелязва тя.
Нарушеният микробиом влияе и върху усвояването на жизненоважни микроелементи, като витамини от група В, магнезий, калций, селен, цинк, необходими за нормалната работа на нервната система, а при бременни и за развитието на плода.
Всеки човек ежедневно образува ракови клетки с генетични изменения. При нормално функционираща имунна система те биват разпознавани и унищожавани, преди да се развият в злокачествен тумор, обяснява д-р Петрова. Когато обаче чревният микробиом е нарушен и това отслабва клетъчния имунитет, този естествен защитен механизъм може да пропусне заплахата. Именно затова грижата за микробиома не е само въпрос на храносмилане тя е и въпрос на онкологична превенция.
Връзката черва–мозък и психобиотиците
Едно от най-вълнуващите направления в съвременната наука е връзката черва–мозък. Д-р Петрова разказва за сравнително новото понятие психобиотици – пробиотични микроорганизми, чрез въздействието си върху чревния микробиом могат да влияят на психичното състояние и емоционалния баланс.
Последните изследвания изследват ролята на невровъзпалението и цитокините, молекули, регулиращи имунния отговор, в развитието на депресивни симптоми. Науката все по-уверено свързва психобиотиците с депресия и стрес, като предполага, че грижата за микробиома може да има значение не само за физическото, но и за психичното здраве.
Пътуване и диария: Географският микробиом
Д-р Петрова предупреждава за т.нар. „диария при пътуване", феномен, известен от XV в. като „проклятието на Монтесума". Всеки регион има специфичен географски микробиом и при пътуване до отдалечени дестинации, Азия, Африка, Америките, организмът се сблъсква с непознати микроби.
„Съветвам всички пътуващи да приемат пробиотици, и то регионални, характерни за нас, като Lactobacillus bulgaricus", препоръчва тя, като споменава, че през 2011 г. е открит първият в света щам L. bulgaricus от изворна вода в България с изключително мощен ефект върху микробиома и психичното благополучие.
Какво да избягваме
Д-р Петрова препоръчва:
- Да четем етикетите – избягвайте продукти с дълги списъци от консерванти и добавки
- Да предпочитаме храни близки до естествения им вид
- Да измиваме старателно плодовете и зеленчуците – при прасковите и краставиците лично предпочита да ги обелва
- Да внимаваме с безразборната употреба на лекарства – някои медикаменти нарушават микробиома, но при необходимост да ги съчетаваме с подходящ хранителен режим и пробиотици
Грижата за чревния микробиом не изисква скъпи добавки или екзотични суперхрани. Тя започва с връщане към традиционното, кисело мляко, кисело зеле, хляб с квас и избягване на ултрапреработените продукти. Науката потвърждава това, което дедите ни са знаели интуитивно, храносмилателното здраве е в основата на имунитета, дълголетието и дори психичното равновесие.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- bTV Radio. Интервю с д-р Даниела Петрова: „Колкото повече ферментирали храни употребяваме, колкото са типични за нашия регион, толкова повече си отваряме вратата към дълголетието."
