Силата на нашия имунен отговор се влияе от състава на чревните бактерии. От нашия микробиом. За това е важно в микробиома да има баланс на полезните, неутралните и условно патогенните бактерии.
Пробиотиците са полезни бактерии, които помагат за баланса в чревната флора, а България е известна със своя национален пробиотик, който се съдържа в киселото мляко.
Но кои са факторите, които оказват отрицателно влияние на имунитета ни? Какви са положителните влияния на пробиотиците и как да разпознаваме тези, които наистина имат здравни ефекти? По темата разговаряме с д-р Даниела Петрова.
Д-р Даниела Петрова е клиничен токсиколог и собственик на компанията „Дафлорн“, която произвежда български пробиотици.
Полезно ли е яденето на кисело мляко?
Има исторически сведения за млечно кисела ферментация в района около Черно море (по-късно наречена Лактобацилус булгарикус), които датират на 7000 г. В началото на XX в. Иля Мечников пише, че консумацията на ферментилари млечни храни е причина за дълголетието на българските селяни. По-късно Япония сключва договор с България за внасяне на вече патентования Лактобацилус булгарикус (Lactobacillus bulgaricus), като начин да се борят с високите нива на раково болни.
„Над половин век този договор се преподписва.“, коментира д-р Петрова.
Все още науката не е достигнала до отговор на въпроса, защо българският пробиотичен щам не може да се размножава извън нашия регион, но е факт, че когато Японците се опитват сами да го размножат щамът мотира.
Всички пробиотици произведени в България ли имат полезни ефекти?
Щамовете се делят на два вида: индустриални и пробиотични.
Пробиотиците са полезни бактерии, които имат здравни ефекти върху гостоприемника. Лактобацилус булгарикус е най-древния пробиотик в света.
Този наш национален пробиотик има много щамове, различаващи се по здравни ефекти, но всички са безопасни.
Важно е да разпознаваме качествения пробиотик от имитацията. На етикета на пробиотичните продукти трябва да има буквени съкращения след щама. Пример: Lactobacillus bulgaricus DWT1. „Това означава, че това са оригинални щамове, които са изследвани за безопасност.“, посочва д-р Петрова.
Друг начин да се информираме е като отворим интернет страницата на производителя и потърсим информация за клиничните наблюдения върху здравните ефекти на щама, както и неговата генерация. Пробиотиците според произвоството си имат различни генерации. За да има въздействие пробиотикът трябва да е от четвърта генерация.
Имат ли пробиотиците положителен ефект върху психичното здраве?
Все по-често се обръща вниманието на връзката между чревното здраве и психо-емоционалният баланс.
Д-р Петрова обръща внимание на нови понятия в индустрията, като психобиотик – пробиотични бактерии, които подобрявайки микробиома в дебелото черво въздействат благоприятно върху централната нервна система.
През 2011 г. в извор в Стара планина български учени откриват първия в света воден щам. Те заквасват пастьоризирано мляко с вода от извора и получават йогурт. Ефектите на този воден щам биват изследвани по време на пребиваване на млади мъже на кораб, който пътува до Антарктида и обратно до България. В рамките на 3 години те пребивават на самия кораб и на базата в Антарктида общо 450 дни. Изследването доказва, че мъжете консумирали щамът имат по-ниски нива на стрес и по-добър физиологичен сън от тези, които не са го консумирали.
Д-р Петрова обяснява, че пробиотиците дори са ѝ помогнали да не се зарази с Ковид 19 докато е работила в родилно отделение по време на пандемията, но акцентира, че „Хранителната терапия и стандартната медицина трябва да вървят ръка за ръка.“
Помагат ли пробиотиците срещу отрицателните ефекти от антибиотиците?
Въпреки, че д-р Петрова не отрича антибиотиците и признава техните животоспасяващи функции, тя обръща внимание върху това, че те нарушават микрофлората в организма, което води до тежки дизбактериози на дебелото черво, нарушаване на микробиома и гъбични инфекции.
Д-р Петрова препоръчва на хората, които се лекуват с антибиотик да приемат сутрин на гладно пробиотика и два часа след това антибиотичния медикамент. Тя също подчертава необходимостта от приемането на пробиотик в продължение на 15 дни след края на антибиотичното лечение. Това ще помогне за възстановяването на микробиома и чревното здраве.
Науката вече доказва положителните ефекти от локалното, а също и сезонното хранене и д-р Петрова съветва българската аудиторията да приема своите регионални пробиотици.
Гледайте целия разговор с д-р Даниела Петрова пред Ралица Стефанова
