Заушката е остра инфекция, типична за децата. Разпространява се по въздушно-капков път. Заразата може да се пренесе и при употреба на замърсени предмети –чаши, прибори и др. Заболяването се проявява предимно през зимата и пролетта.
Инкубационният период на заушката варира между 2 и 4 седмици. Възможно е да протече безсимптомно или с неспецифични симптоми, които наподобяват обикновен грип.
Най-често засегнати са околоушните слюнчени жлези – развива се възпаление и съответно – паротит. В малък процент от случаите се засягат подчелюстните и подезичните слюнчени жлези.
Грипоподобните симптоми включват:
- повишена температура;
- мускулни болки;
- ангина;
- зачервено и болезнено гърло:
- трудно преглъщане и говорене;
- сухота в устата;
- главоболие и др.
При част от засегнатите момчета може да се развие орхит – възпаление, засягащо тестисите.
Причинител на заболяването е Virus Parotitidis. Той поразява жлезистите органи, като най-често засяга слюнчените жлези. Вирусът оцелява трудно във външна среда. На стайна температура може да се запази жизнеспособен от 4 до 6 дни.
Диагностицирането започва със снемане на пациентска анамнеза и физикален преглед, по време на който се проверяват слюнчените жлези и лимфните възли. Провеждат се кръвни, серологични и микробиологични (при съмнение за вторична бактериална инфекция) изследвания. Инфекцията се доказва, когато се установят специфични антитела срещу вирусните частици.
Заушката може да предизвика някои усложнения, сред които:
- орхит;
- стерилитет;
- възпаление на яйчниците;
- менингит;
- енцефалит;
- панкреатит;
- глухота;
- увреждания на сърдечносъдовата система и др.
Не съществува специфична терапия за заушка. Лечението е симптоматично. Болните трябва да почиват, да се хранят здравословно и да приемат адекватно количество течности. Благодарение на ваксините, днес заушката е напълно предотвратимо заболяване. Използва се тривалентна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, която се прилага на 13-месечна възраст, следвана от реимунизация на 12 години.
Източници:
