Захарният диабет тип 2 се нарича още инсулинонезависим. Той е метаболитно заболяване, което се характеризира с повишено ниво на глюкозата в кръвта, наличие на инсулинова резистентност и относителен дефицит на инсулин. Това е най-честата форма на диабета.

Снимка: iStock

Развива се при хора в средна и напреднала възраст. Обикновено те имат и наднормено тегло или затлъстяване. През последните години се наблюдава промяна в тенденцията – все по-често започват да боледуват деца и юноши.

Като причина за развитие на заболяването се посочват генетичната предразположеност, затлъстяването, заседналият начин на живот съпроводен с намалена до липсваща физическа активност, инсулиновата резистентност и развиващата се впоследствие хиперинсулинемия.

Инсулиновата резистентност, известна още като преддиабет, е състояние, при което клетките стават нечувствителни към действието на хормона инсулин. Обикновено тя предшества развитието на захарния диабет с години. При това състояние панкреасът секретира инсулин, но клетките стават резистентни (нечувствителни) към него.

За да може глюкозата да се усвои правилно, панкреасът компенсира като произвежда все повече и повече инсулин. Развива се хиперинсулинемия. При всяко рязко повишаване на количеството на инсулина, чувствитерността на клетките към него продължава да намалява. Докато панкреасът е в състояние да освобождава повишено количество инсулин, този процес успява да компенсира и нивата на кръвната захар остават в норма.

Ако пациентът не промени начина си на живот, настъпва развитие на диабет тип 2, при който кръвната захар остава висока дори и в на гладно. Инсулиновата резистентност е компонент на т.нар. метаболитен синдром (известен още и като синдром Х). Той представлява група от състояния, които в комбинация повишават риска за развитие на диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и инсулт.

Показателите, които са завишени при наличие на метаболитния синдром са следните: повишена обиколка на талията, завишени нива на триглицеридите в кръвта, намалени нива на „добрия“ HDL холестерол, повишена глюкоза на гладно (повече или равна на 6.0 mmol/l), повишено кръвно налягане, наличие на атеросклероза.

Диагнозата метаболитен синдром трябва да се възприеме като последно предупреждение и да се предприеме незабавен опит за промяна на стила на живот преди болестните изменения да станат необратими.

За разлика от клиничната картина при диабет тип 1, симптомите на диабет тип 2 са оскъдни. Заболяването може да остане незабелязано за дълъг период от време и да бъде установено случайно, най-често по повод друго оплакване или провеждане на профилактични изследвания.

Нерядко при поставяне на диагнозата вече са възникнали усложнения. Класически признаци са хроничното чувство за умора и отпадналост, повишена жажда и често уриниране, бавно зарастване на рани, замъглено зрение, развитие на чести инфекции.

Възможността за настъпване на усложнения може да бъде ограничена при постигане на адекватен контрол над заболяването и провеждането на редовни профилактични прегледи. Усложненията на захарния диабет от втори тип са сходни с тези, от които са застрашени диабетиците от първи тип.

Сред тях са: диабетната ретинопатия; нефропатия; невропатия; развитие на чести инфекции и кожни изменения, които често засягат краката - възможно е да се стигне до ампутация; сърдечносъдови увреждания, повишен риск от инфаркт, хипогликемия.

Диагнозата се поставя от ендокринолог и обикновено не представлява затруднение. След снемане на детайлна анамнеза, която да проследи историята на поциента се назначава провеждането на лабораторни изследвания. Те включват измерване на нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин.

Също както и при диабет тип 1, стойности на кръвната захар равни и по-високи от 7.0 mmol/l при две отделни измервания е показател за наличие на диабет. Гликираният хемоглобин дава информация какви са били средните нива на кръвната глюкоза в рамките на последните два-три месеца. Стойност на HbA1 с 6.5% или повече е индикатор за наличие на диабет.

Надежден показател за оценка на инсулинова резистентност е т.нар. HOMA индекс, който се базира на отношението между нивото на глюкозата в кръвта и инсулина на гладно.

Лечението на диабет е строго индивидуално спрямо всеки пациент. Терапията включва повишаване на физическата активност, отслабване, избягване на вредните пакетирани храни и замяната им с такава, богати на фибри. За понижаване на кръвната захар в лечебния план се включват перорални препарати (такива, които се приемат през устата), а при липса на ефект се прибягва към лечение с инсулин.

Профилактиката на диабет тип 2 се състои в недопускане на развитие на заболяването. Препоръчителна е редовната физическа активност дори и без да има високо натоварване - бързо ходене, джогинг; избягване на мазните и богати на въглехидрати храни; намаляване на телесната маса при затлъстяване и провеждане на редовни профилактични изследвания с цел ранно откриване на нарушения.

Източници: