Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) разработват ново минимално инвазивно устройство, което в бъдеще може да се превърне в в животоспасяващ инструмент за хора с диабет, с риск от тежка хипогликемия.
В проучване, публикувано в списание Nature Biomedical Engineering, екипът, ръководен от проф. Сидхарт Р. Кришнан и проф. Даниел Андерсън, описва безжичен имплант, тестван върху мишки с диабет. То тежи под 2 грама, с обем около 3 см³, и се поставя под кожата, съобщава MedScape.
Устройството автоматично освобождава суха прахообразна форма на глюкагон, когато вграден сензор засече опасно ниски нива на кръвната захар.
Бърза реакция при ниска кръвна захар
В експеримента учените предизвикват хипогликемия при мишки, след което безжично активират освобождаването на сухия глюкагон. Резултатите показват рязко повишаване на нивата на кръвната захар, средно с 30 mg/dL, само за 15 минути.
В ситуации, симулиращи пропуснати хранения или прекомерно подаване на инсулин, устройството отново успява да повиши нивата на глюкоза преди да настъпи хипогликемия.
Проф. Андерсън подчертава, че глюкагонът е основно средство за спешно лечение на тежки хипогликемии, особено при пациенти с диабет тип 1.
„Прахообразната форма на глюкагон предлага дългосрочна стабилност, но е трудна за доставяне. Нашето устройство може да осигури бърза и автоматична реакция без намеса от страна на пациента,“ казва той.
Предизвикателства и следващи стъпки
Въпреки обещаващите резултати, технологията все още е далеч от клинична употреба при хора. Екипът работи по намаляване размера на устройството и увеличаване на капацитета му, така че да може да осигурява защита от хипогликемия за няколко години.
Предстои тестване при по-големи животински модели, преди да започнат тестовете върху хора.
Д-р Андрю Крафтсън, ендокринолог от Университета на Мичиган, който не е част от изследването, коментира, че устройството може да преодолее някои от ограниченията на съществуващите решения.
„Дори най-модерните помпи с двойни хормони имат недостатъци, големи са, изискват често презареждане на глюкагон и допълнителни сензори. Имплант, който използва сух глюкагон, би могъл да избегне тези проблеми,“ обяснява той.
Въпреки това остават въпроси за практическото приложение: как ще се имплантира устройството, колко дози ще побира, колко често ще се подменя, както и потенциалните рискове от раздразнение или инфекция.
Според проф. Крафтсън, глюкагонът може да има по-широка роля в управлението на диабета, извън спешните ситуации. Често намаляването или спирането на инсулина не е достатъчно за предотвратяване на хипогликемия, а приемът на въглехидрати може да доведе до последващо покачване на кръвната захар и наддаване на тегло.
Сензорно базираното приложение на глюкагон би могло да помогне за по-стабилен гликемичен контрол и да намали т.нар. „глюкозно влакче“.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
