Витилиго

Витилиго е кожно заболяване, което протича с образуването на бели (депигментирани), добре очертани участъци по повърхността на кожата.

Липсата на пигмент се обяснява с различни хипотези. Според учените развитието на заболяването се дължи на генетични, автоимунни, неврогенни и други причини.

Смята се, че витилигото е свързано и с неблагоприятните ефекти на оксидативния стрес в организма, както и с прекарани вирусни инфекции. При пациенти, диагностицирани със заболяването, се доказва наличие на цитомегаловирус (CMV). Съществуват доказателства и за ролята на друг вирус в развитието на патологичната депигментация – херпес симплекс вирусът (HSV).

Формирането на светлите петна се дължи на увреда или неактивност от страна на клетките, отговорни за производството на кожния пигмент при хората. Те се наричат меланоцити. Витилигото се забелязва най-ясно при индивиди, които имат по-тъмен цвят на кожата.

Началото на заболяването обикновено е в млада възраст. Почти половината от заболелите са под 20 години. В началото по кожата започват да се появяват ограничен брой бели петна, които имат резки граници и ясно се отграничават от околната кожа.

Често за тези петна се казва, че приличат на „части от географска карта“. Най-честото разположение на петната е по откритите части на тялото, главно ръцете и лицето, по гениталиите и в областта на телесните гънки. Лигавицата на устата също може да бъде засегната от витилиго.

Освен кожата, изменения търпят и космите в засегнатите области, които побеляват. В много редки случаи обезцветяването може да обхване цялата кожа на засегнатия.

Витилигото често се съчетава със заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото, Безедова болест), захарен диабет, анемия, оплешивяване, а в по-редки случаи – с псориазис. Освен характерното кожно обезцветяване, витилигото не предизвиква други симптоми. В редки случаи засегнатите могат да усетят сърбеж.

Сред рисковите фактори, отговорни за развитието на заболяването, се нареждат стресът, фамилната обремененост, слънчевите изгаряния, различни травми, наличието на автоимунни заболявания.

Стресът е факторът, който е един от най-често провокиращите развитието на витилиго. Освен това при заболяването има тенденция да настъпва обостряне при стрес.

Диагнозата се поставя лесно от дерматолог, тъй като клиничната изява е типична. При вземане на кожна биопсия се установяват кожни изменения, които засягат пигментните клетки. Също така може да бъде установено и присъствие на клетки на имунната система.

За лечение на витилигото се предписват локални кортикостероиди, особено при промени, които засягат лицето. Използват се и псоралени, които се прилагат върху депигментираните области, а в някои случаи приемът може да бъде и през устата, след което кожата се облъчва с UV-A лъчи под контрол на дерматолог.

Възможно е приложението на различни козметични продукти. Сравнително добри резултати в началните форми на витилигото дава продължителната хелиотерапия на морския бряг.

Източници: