Уретритът представлява възпаление на уретрата. Това е тръбичката, която изнася урината от пикочния мехур извън тялото. Засяга и двата пола, но се среща по-често сред мъжете.

Разделя се на специфичен и неспецифичен. Специфичният уретрит възниква в резултат от инфекции, предавани по полов път, а неспецифичният – при инфекция с условно-патогенни микроорганизми, които нормално населяват човешкото тяло, но предизвикват заболяване само при отслабен имунитет.

Най-често срещани са:

  • Гонококов уретрит – дължи се на бактерията, отговорна за развитието на гонорея.
  • Негонококов уретрит – причинява се от други инфекции като микоплазма, хламидия, уреаплазма, херпесни инфекции и др.
  • Неинфекциозен уретрит – възниква при химично или механично дразнене.

Снимка: iStock

Симптомите на уретрита включват:

  • парене и често уриниране;
  • повишена телесна температура;
  • болка и сърбеж;
  • отделяне на секрет от уретрата;
  • кръв в урината;
  • кръв в семенната течност при мъжете и др.

Инкубационният период на заболяването продължава между 1 и 3 седмици, след което започва първоначалната изява на клиничните признаци. Ако уретритът не се лекува, той може да хронифицира, което затруднява значително лечението.

Диагнозата се поставя чрез лабораторни изследвания. Пробите се взимат от уретрата или от самата урина. Целта да бъде установен конкретният причинител на заболяването.

Сред усложненията на уретрита се нареждат:

  • цистит;
  • стриктура (стеснение) на уретрата;
  • при мъжете: орхит (възпаление на тестисите) и простатит (възпаление на простатната жлеза);
  • при жените: тазово-възпалителна болест и цервицит (възпаление на маточната шийка) и др.

При липса на лечение уретритът може да засегне репродуктивните способности, водейки до повишен риск от настъпване на извънматочна бременност и стерилитет.

Снимка: iStock

Лечението се провежда с антибиотици в зависимост от причинителя на заболяването. Болката и възпалението се повлияват добре от нестероидни противовъзпалителни средства. Характерна особеност на лечението е, че то трябва да бъде провеждано и при двамата партньори.

Важни са и оптималната хидратация и избягването на употребата на дразнещи сапуни и козметични продукти. Пациентите трябва да се въздържат от сексуална активност до приключване на лечението.

Източници: