Предменструалният синдром е състояние, което се развива на фона на измененията в хормоналния фон преди настъпването на менструацията.
Среща се често, при над 2/3 от жените в зряла възраст. Протича като комбинация от физически, емоционални и поведенчески промени.
Симпомите на предменструалния синдром могат да бъдат както леки и едва доловими, така и изключително интензивни.
Клиничните изяви на това състояние включват:
- тревожност и раздразнителност;
- депресия;
- умора и повишена сънливост;
- апетит за конкретни храни;
- болка в долната част на корема;
- болка и напрегнатост в гърдите;
- акне;
- главоболие;
- мускулни крампи;
- задръжка на вода и оттам – подуване;
- диария;
- запек и др.
Причината за настъпването на състоянието не е напълно изяснена, но се предполага, че промените в хормоналната секреция (естроген и прогестерон) в този период играят важна роля в развитието на предменструалния синдром. Друга възможна причина е промяната в баланса на невротрансмитерите в мозъка (най-вече на серотонина).
Рискът от поява на синдрома се увеличава ако жената употребява алкохол, пуши, води беден на двигателна активност начин на живот и се храни непълноценно. ПМС се наблюдава и при жени, които страдат от различни психични заболявания или личностови разстройства.
Диагнозата се базира на характерните оплаквания на пациентката и провеждането на физикален преглед. За изключване на други заболявания се назначават кръвни или образни изследвания като например ехография.
За подпомагане и оценка на ефективността на лечението много лекари препоръчват воденето на дневник, в който жената да описва своите физически оплакавния.
Лечението на предменструалния синдром включва приложение на обезболяващи медикаменти, хормонални контрацептиви, антидепресанти, диуретици, анксиолитици и др.
Препоръчва се избягаването на напитки, съдържащи кофеин и захар, прием на повече вода и добра физическа активност поне три пъти седмично. Помагат още качественият сън (поне 6-8 часа) и пълноценната, богата на витамини и минерали храна.
Източници: