Подаграта е обменно заболяване, при което се формират депозити от уратни кристали. Те предизвикват възпаление и впоследствие - остър подагрозен артрит, подагрозна нефропатия, камъни в бъбреците и формиране на тофи.
Водеща причина за развитие на заболяването е повишеното ниво на пикочната киселина, която е краен продукт на разграждането на пурините в черния дроб. Това състояние е известно като хиперурикемия.
Хиперурикемията е свързана на повишена продукция на пикочна киселина в тъканите и намаленото ѝ очистване от организма чрез бъбреците.
Рискови фактори за развитие на хиперурикемия са наднорменото тегло и затлъстяването, обездвижването и заседналият начин на живот, повишената консумация на месо, повишеното ниво на хемоглобина.
Съществуват три клинични форми на подаграта. За асимптоматичната хиперурикемия е характерно увеличаването на нивата на пикочната киселина в кръвта, които не са съпроводени с развитие на подагра или на бъбречни камъни.
При острата подагра са налице еднократни или често повтарящи се кризи, които протичат с възпаление по типа на моно- или олигоартрит, т.е. засягат се една или повече стави. Подаграта с тофи представлява натрупване на моноуратни кристални агрегати в меките тъкани.
Освен тях съществуват още и първична и вторична подагра.
Първичната форма на заболяването се дължи на намалено отделяне или свръхпроизводство на пикочна киселина поради различни причини.
Вторичната подагра се развива на фона на друго подлежащо заболяване като хронична бъбречна недостатъчност, онкологични заболявания, прием на определени медикаменти, натравяне с олово и др.
В развитието на заболяването се обособяват ясно четири стадия. При голяма част от болните първият подагрозен пристъп се предшества от период без изразени симптоми, през който се случва натрупването на уратни кристали. Този първи стадий се нарича асимптоматична хиперурикемия.
Първата ранна проява на заболяването се нарича остър подагрозен пристъп. Той може да бъде провокиран от травма, консумация на алкохол, операция или лекарства. Пристъпът настъпва най-често през нощта и има типична клинична картина.
Болният се събужда изведнъж и най-често съобщава за силна болка в палеца на крака, която по-рядко може да бъде локализирана и в областта на глезена, стъпалото или петата. Температурата е леко повишена, има и втрисане. Болката е много силна - пациентите често съобщават, че не могат да понасят дори допира на завивката до засегнатото място.
След като премине пикът на кризата, настъпва затихване, по време на което клинични симптоми липсват. Ранните пристъпи преминават от само себе си за между три до десет дни.
Третият стадий на заболяването е т.нар. междупристъпен период. При ранното заболяване в междупристъпния период няма симптоми.
Четвъртият стадий е стадият на хроничната подагра. Следващите пристъпи стават все по-чести, засягат повече стави и са с по-дълга продължителност. При напредване на заболяването се регистрират вече споменатите тофи.
