Панкреатитът е възпаление на задстомашната жлеза (панкреас), което настъпва като резултат от самосмилане на жлезата от ензимите трипсин и липаза, които се активират в нея.
Ензимите и токсините могат да преминат в кръвния ток, което да причини сериозно увреждане на други органи в тялото – бели дробове, сърце, бъбреци. В зависимост от измененията, които се откриват в жлезата и тежестта на заболяването, се отличават две форми – остър и хроничен панкреатит.
Острият панкреатит представлява остро настъпило самосмилане на панкреаса под действието на активираните панкреасни ензими. Причинители на заболяването са дългосрочната употреба на алкохол, заболяванията на жлъчните пътища и в по-малка степен – употребата на определени медикаменти, операции, инфекции, нарушения в обмяната на липидите и др.
Клиничната картина зависи от тежестта на настъпилите в жлезата изменения. Основен симптом е болката в епигастриума (горната част на корема). Тя има остро начало, остава постоянна - продължава часове, може да бъде средна или силна по интензивност и не се повлиява при прием на медикаменти.
Може да се разпространи към дясното или лявото подребрие и назад към кръста. Болката може да се засили при прием на храна. Намалява, когато болният застане в т.нар. „поза на молещ се мохамеданин“ – наведен напред и с притиснати към корема колене.
Други характерни симптоми са гаденето и повръщането. Повръщането често настъпва заради силната болка или поради развитие на възпалителен процес. Болните са напрегнати. Кожата им е зачервена и изпотена, а дишането – повърхностно. Пулсът е учестен, кръвното налягане – ниско, може да настъпи шок.
При шок кожата става влажна и студена. Острият панкреатит, от своя страна, също има две форми - бива лек (пациентът се възстановява без значителни последици) и тежък (има различни по тежест усложнения и поражения по органите).
Усложненията могат да бъдат локални и системни. Към локалните спадат инфекции и образуване на кисти и абсцеси в областта на панкреаса, а системните засягат органите на дихателната, сърдечносъдовата и отделителната системи както и различни метаболитни нарушения. Оставен нелекуван, острият панкреатит може да премине в хроничен.
Острият панкреатит се диагностицира след провеждането на серия изследвания. Кръвните изследвания доказват повишени нива на храносмилателните ензими амилаза и липаза, произвеждани от панкреаса.
Ехографското изследване уточнява диагнозата, нейното развитие, както и открива и жлъчнокаменната болест като потенциален причинител на заболяването. Ехографията може да е затруднена при наличие на паралитичен илеус (вид чревна непроходимост).
Други образни изследвания, които лекарят може да назначи, са ендоскопската ехография, компютърна томография, рентгенография на корем, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), ендоскопска ретроградна холангио-панкреатогрифия (ЕРХП). ЕРХП дава надеждна информация за разпространението и тежестта на панкреатита и за степента на увреждане на панкреаса.
Лечението на острия панкреатит задължително се провежда в болница. Храната и течностите се ограничават за три до пет дни. При тежките панкреатити се преминава към ентерално хранене. При гадене и повръщане се поставя стомашна сонда и се извършва аспирация на стомашния сок.
Прилагат се инхибитори на протонната помпа, инхибиторни хормони, а антибиотиците се използват за профилактика срещу вторични инфекции. Може да се приложи и хирургично лечение (некрозектомия).
Шансът за летален изход се увеличава при органно засягане и налачие на усложнения, особено панкреасна некроза.
При хроничният панкреатит задстомашната жлеза се разрушава постепенно, което води до развитие на екзокринна и ендокринна недостатъчност. Засегнатите са по-често мъже.
