Когато чуем думата „диабет“, повечето от нас веднага мислим за кръвната захар и инсулина. Но съществува и друга форма на диабет, която няма абсолютно никаква връзка с глюкозата в кръвта.
Това е безвкусният диабет (diabetes insipidus), рядко състояние, което засяга стотици хиляди хора по света, но остава значително по-малко познато от захарния диабет, пише Medical Xpress.
Защо се нарича „безвкусен диабет“?
Безвкусният диабет всъщност няма нищо общо със захарния диабет. Това състояние е получава наименованието си през древността, когато не съществуват адекватни диагностични методи и за много от заболяванията са съдели по цвета и вкуса на урината.
Поради честото уриниране и силната жажда, характерни за захарния диабет, и поради липсата на сладък вкус на урината, състоянието е наречено безвкусен диабет.
Какво свързва двата вида диабет?
И двете заболявания споделят един общ симптом: прекомерно уриниране. Всъщност думата „диабет“ произхожда от древногръцки и означава „преминаване“, което перфектно описва това, което се случва с пациентите.
При познатия ни захарен диабет (тип 1 и тип 2) захарта се натрупва в кръвта, защото тялото или не произвежда достатъчно инсулин, или не може да го използва правилно. Когато това се случи, излишната захар преминава в урината и изтегля вода от тялото заедно с нея. Понякога урината дори може да има сладникав мирис.
Безвкусен диабет: Проблем с водния баланс
Безвкусният диабет обаче е съвсем различен. Тук проблемът не е в кръвната захар, а в хормон, наречен антидиуретичен хормон (АДХ), известен още като вазопресин. Този хормон се продуцира от магноцелуларните неврони на хипоталамуса, пренася се посредством неврони до задния дял на хипофизата и от там се излъчва в кръвообращението.
Основната функция на антидиуретичния хормон, както показва името му, е антидиурезата, задържане на вода в организма. Когато имаме нужда да задържим течности, например, когато сме дехидратирани, АДХ казва на бъбреците да реабсорбират вода, вместо да я отделят с урината.
При безвкусния диабет се наблюдава понижена или липсваща секреция на АДХ или намалена чувствителност на бъбречните тубули към действието му. Когато тази система се разпадне, последиците са драматични. Без достатъчно АДХ или когато хормонът не функционира правилно, бъбреците губят способността си да запазват вода. Независимо колко пиете, оставате постоянно жадни и дехидратирани, като отделяте големи количества бледа, разредена урина.
Основни форми на безвкусния диабет
1. Неврогенна (централна) форма
Това е най-честият вариант, при който липсва продукция на АДХ от хипоталамуса или има намалена секреция от хипофизата. Мозъчни тумори могат да увредят тази деликатна система, както и черепно-мозъчни травми или мозъчна операция, хирургични интервенции в тези области. Понякога генетиката играе роля, а неврологични инфекции като сифилис или туберкулоза също могат да нарушат производството на хормона. Освен придобити, причините за неврогенната форма могат да бъдат и вродени, но те са значително по-редки.
2. Нефрогенна форма
Тук самите бъбреци не успяват да реагират на АДХ поради липса на чувствителност на бъбречните рецептори. Понякога това състояние е налице от раждането, но може да се развие и по-късно в резултат на бъбречна поликистоза, хроничен пиелонефрит, увреждане на бъбреците от електролитен дисбаланс или определени медикаменти. Литият, често използван за лечение на биполярно разстройство, е един такъв пример.
3. Гестационен безвкусен диабет
Този вид се появява по време на бременност. Растящата плацента произвежда ензим, който разгражда АДХ в кръвния поток, преди той да може да свърши работата си. За щастие това рядко състояние обикновено се разрешава след раждането.
4. Дипсогенна форма
Може би най-озадачаващ е дипсогенният безвкусен диабет, при който мозъчният център за жажда се объркава поради нарушения в центъра на жаждата в хипоталамуса. Този контролен център може да бъде увреден от тумори, травма или инфекции, водещи до неутолима нужда да се пие вода. Прекомерният прием на течности след това потиска производството на АДХ, създавайки порочен кръг.
Опасността е, че това може да разреди нивата на натрий в кръвта, причинявайки главоболие, объркване и дори гърчове. В един документиран случай млад пациент е страдал от усложнения след консумация на невероятните 15 литра вода на ден. Причините могат да бъдат и психогенни, които не са опасни и трябва да се разграничат от централната и нефрогенната форми.
Симптоми на безвкусния диабет
Клинично безвкусният диабет се проявява с полиурично-полидипсен синдром. Честото уриниране обикновено започва рязко и е придружено от силна, неутолима жажда. Възможно е да се отделят от 3 до 20 литра урина за денонощие, като урината е бледа, безцветна, с ниско относително тегло под 1010.
Характерен симптом е и нощното уриниране, никтурия, а при деца и енурия, нощно напикаване. Пациентите остават постоянно жадни и дехидратирани, независимо колко течности консумират.
Диагностика на безвкусния диабет
За диагностицирането на безвкусен диабет се използват няколко диагностични метода:
- Измерване на плазменото ниво на АДХ - при безвкусен диабет то е ниско.
- Изследване на плазмения осмоларитет или серумен натрий, както и относителното тегло на урината.
- Проба с жадуване - това е основният метод за диагностициране. На пациента се забранява да приема вода, като ежечасно се измерват нивата на уринния и плазмения осмоларитет. При повишаване на плазмения осмоларитет се доказва безвкусен диабет, а чрез инжектирането на синтетичен вазопресин се отдиференцира централната от нефрогенната форма. Ако при инжектирането на вазопресин полиурията намалее, безвкусният диабет е от централен тип, а при неповлияване – от нефрогенен.
- ЯМР - за диагностика на тумори на хипоталамуса или хипофизата.
Лечение безвкусния диабет
Лечението на безвкусния диабет цели да се намали количеството на отделената урина и неутолимата жажда, които нарушават нормалния начин на живот.
При неврогенна (централна) форма
Пациентите могат да приемат десмопресин, синтетична версия на АДХ, която се прилага интраназално, или като таблетки и инжекции. Тази заместителна терапия ефективно възстановява способността на тялото да запазва вода. Налага се също спазване на диета, изключваща осмотично активни вещества като солта.
При нефрогенна форма
Тъй като проблемът е неспособността на бъбреците да реагират на АДХ, се използват различни медикаменти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и тиазидни диуретици. НСПВС потискат секрецията на простагландини, които от своя страна потискат действието на антидиуретичния хормон. Диета с ниско съдържание на сол и внимателна хидратация също са от ключово значение.
Кога да потърсите лекар
Безвкусният диабет ни напомня, че терминът „диабет“ включва повече от проблеми с кръвната захар. Макар и по-рядък, за засегнатите последствията от нелекуваното състояние могат да бъдат тежки.
Всеки, който изпитва постоянна прекомерна жажда и необичайно често уриниране, трябва да потърси медицинска помощ. Характерни признаци са отделяне на повече от 3 литра урина дневно, бледа и безцветна урина, нощно уриниране и неутолима жажда. Причината може да се окаже захар, хормони или нещо съвсем друго.
------------------------------
Безвкусен диабет (Diabetes insipidus) е рядко заболяване, което не е свързано с диабет тип 1 или тип 2. То е в резултат на проблем с хормона вазопресин (антидиуретичен хормон, ADH), който регулира нивата на вода в тялото.
Ето някои често задавани въпроси за безвкусния диабет и техните отговори.
Често задавани въпроси за безвкусния диабет
1. Какво е безвкусен диабет?
Безвкусният диабет е рядко състояние, което се характеризира с отделянето на много големи количества разредена урина (полиурия) и силно чувство за жажда (полидипсия). Причината е нарушение в производството или действието на хормона вазопресин, който нормално помага на бъбреците да задържат вода.
2. Каква е разликата между безвкусен диабет и захарен диабет?
Това е ключово разграничение. Захарният диабет се отнася до проблеми с кръвната захар (глюкоза), най-често поради проблеми с хормона инсулин. Безвкусният диабет няма нищо общо с кръвната захар. Той е свързан с нарушен воден баланс в тялото поради проблем с хормона вазопресин. Симптомите са сходни – силна жажда и често уриниране – но причините са напълно различни.
3. Какви са основните симптоми на безвкусния диабет?
Основните симптоми са:
- Силна жажда (полидипсия): Пациентите могат да пият огромни количества вода, често над 20 литра дневно.
- Отделяне на големи количества урина (полиурия): Урината е много бледа и разредена.
- Нощно уриниране (ноктурия): Често прекъсване на съня за посещение на тоалетна.
- Дехидратация: Ако не се приема достатъчно течности.
4. Какви са видовете безвкусен диабет?
Има два основни вида:
- Централен безвкусен диабет: Причинява се от увреждане на хипоталамуса или хипофизната жлеза, което води до липса на производство на вазопресин. Това може да е резултат от травма на главата, тумор, инфекция или генетичен проблем.
- Нефрогенен безвкусен диабет: Причинява се от проблем в бъбреците, които не могат да отговорят правилно на вазопресина, дори ако той се произвежда в достатъчно количество. Причините могат да са генетични, прием на някои лекарства (например литий), хронични бъбречни заболявания или хиперкалциемия (високо ниво на калций).
5. Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя чрез:
- Кръвни и уринни тестове: Те измерват нивата на електролити, глюкоза и натрий.
- Тест за водно лишаване: Това е основният тест, който се провежда под строг лекарски контрол. Пациентът не приема течности за определен период, докато се измерват промените в теглото, урината и кръвта.
- MRI на главата: Може да се използва за търсене на проблеми с хипофизата или хипоталамуса, ако се подозира централен тип.
6. Какво е лечението на безвкусния диабет?
Лечението зависи от вида:
- За централен безвкусен диабет: Лечението обикновено е с дезмопресин – синтетична версия на вазопресин. Той може да се приема като назален спрей, таблетки или инжекции.
- За нефрогенен безвкусен диабет: Лечението се фокусира върху управлението на основната причина. Лекарства като тиазидни диуретици или нестероидни противовъзпалителни средства могат да помогнат. Важно е също да се контролира приемът на сол.
7. Може ли безвкусният диабет да бъде излекуван?
В повечето случаи безвкусният диабет е хронично състояние, което се управлява с лекарства, но не може да бъде напълно излекувано. Ако причината е временна, например травма или бременност, състоянието може да се подобри с времето. При правилно лечение обаче, пациентите могат да водят напълно нормален живот.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
