Инсулиновата резистентност е сериозна заплаха за здравето, когато се замислим за нея, обикновено е станало твърде късно. В началото диабетът се проявява като преддиабет – тиха аларма, която цели да прикове вниманието ни към разстройващия се метаболизъм. 

Актуална статистика сочи, че от 10 човека с преддиабетно състояние, 9 не знаят. Как да го разпознаем и да променим начина си на живот коментираме в компанията на специалния ни гост в „Подкаст за здраве“. 

Коя е доц. д-р Румяна Димова? 

Тя е специалист – ендокринолог. Има повече от 15 години практически опит. Удостоена е с награда за „Млад учен“ на Медицински университет – София: „Акад. Асен Хаджиолов“, за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване. 

Снимка: bTV Media Group

Какво представлява преддиабетното състояние? 

„Това все още не е диагноза, хронично заболяване, и всъщност разликата между преддиабета и вече изявения захарен диабет е, че в преддиабетните състояния нашият панкреас все още има достатъчно резерви“, заявява в „Подкаст за здраве“ ендокринологът доц. д-р Румяна Димова. 

„Ако ние се намесим навреме, можем да спрем развитието и задълбочаването на заболяването и да се върнем към клинично здравата популация“, допълва специалистът. 

Превенцията стои в основата на предотвратяването на диабета и обратимостта на преддиабета, но неин основен недостатък е малкият брой хора, които действително търсят помощ. „Много хора не знаят, че имат такъв проблем“, категорична е доц. Димова. По думите ѝ, граничните стойности на кръвната захар често не дават явни клинични белези. 

Липсата на симптоми може да се наблюдава дори при преминаването на преддиабетното състояние в разгърнат захарен диабет. Това е причина повечето хора да не усещат настъпващите метаболитни отклонения и да не предприемат мерки за стопиране на процеса. Често завишените стойности на кръвната глюкоза се откриват случайно при профилактични изследвания. 

Кои показатели трябва да наблюдаваме? 

„Кръвната захар на гладно трябва да е под 6.1 mmol/L“, акцентира експертът. Всяко отклонение над нормата, независимо колко несъществено изглежда, е основание за консултация с ендокринолог

Други показатели са стойностите след провеждане на глюкозотолерантен тест, който дава информация не само за нивата на кръвната захар на гладно, но и след прием на определено количество глюкоза. Това дава възможност да се проследи отговорът на панкреаса и доколко кръвната захар се покачва. 

„Около 30% от хората могат да имат нормални нива на кръвната захар на гладно, но когато се проведе тестът всъщност да се окаже, че те имат по-високи“, казва доц. Димова. 

Снимка: bTV Media Group

Друг критерий за поставяне на диагнозата е гликираният хемоглобин, който отразява средната стойност на кръвната захар за период от три месеца назад във времето. „Ако той е над 5.6% – между 5.7 и 6.4%, това също е сигнал за преддиабетно състояние“, обръща внимание ендокринологът. 

Кои са рисковите фактори за развитие на преддиабетно състояние? 

С повишен риск са хората, които имат: 

  • други метаболитни отклонения;
  • наднормено тегло или затлъстяване;
  • високо кръвно налягане (артериална хипертония);
  • високи нива на холестерол (хиперхолестеролемия);
  • първостепенни родственици със захарен диабет – родители, деца и т.н.
  • възраст над 35 години;
  • наличие на гестационен диабет в хода на бременността или синдром на поликистозните яйчници при жените;
  • наличие на сърдечносъдови заболявания и др. 

Важна роля играе и храната, която консумираме 

„Няма хранителен режим, който да пасва на всеки“, казва доц. Димова. Препоръчително е дневното меню да е бедно на въглехидрати, особено на бързи въглехидрати. „Човешкото тяло и нашият метаболизъм не са приспособени да обработват много големи количества бързи захари. Това натоварва панкреаса и дългосрочно води до негативни последици“, мотивира съвета си специалистът.

Оптималното хранене включва храни, които се усвоявят по-бавно (т.нар. храни с нисък гликемичен индекс). Млечните продукти задължително трябва да бъдат част от диетата ни. Препоръчва се да не бъдат много мазни. Може да се консумира и риба, както и птиче месо. 

Незаменими в дневния режим са и плодовете и зеленчуците, минимум по 200 грама дневно. „Разбира се, при хора с проблеми с кръвната захар трябва да има определени количества на плодовете, които могат да се консумират“, подчертава ендокринологът.

За хората с преддиабет, въпреки риска, това не е равносилно на абсолютна забрана – те могат да се хранят абсолютно разнообразно, стига да се подчиняват на принципите на здравословното хранене. 

Цялото интервю с доц. д-р Румяна Димова пред д-р Неделя Щонова гледайте във видеото.