Инсулиновата резистентност е една от най-значимите, но често пренебрегвани заплахи за общественото здраве в 21-ви век.
Според Световната здравна организация (СЗО), над 1 млрд. души по света са с наднормено тегло, а близо 650 милиона са със затлъстяване, основните рискови фактори за развитие на инсулинова резистентност.
Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) съобщава, че около 36 млн. европейци са в преддиабетно състояние, а огромна част от тях не знаят за това.
Това състояние често остава скрито в продължение на години, докато не доведе до по-сериозни диагнози като диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и метаболитен синдром. Добрата новина е, че инсулиновата резистентност е обратима, но само ако бъде разпозната и адресирана навреме, пише Medical News Today.
Какво представлява инсулиновата резистентност?
Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който позволява на клетките да поемат глюкозата от кръвта и да я използват като източник на енергия. При здрав човек, когато нивото на кръвната захар се повиши (например след хранене), панкреасът отделя инсулин, който „отключва“ клетките и позволява навлизането на глюкозата.
При инсулинова резистентност обаче, клетките започват да игнорират този сигнал. Панкреасът реагира, като произвежда още повече инсулин, за да компенсира. В един момент обаче и този допълнителен инсулин не е достатъчен. Така започва постепенно покачване на нивата на кръвната захар, първо преддиабет, а по-късно и диабет тип 2.
Защо се случва това?
Развитието на инсулинова резистентност не е резултат на едно единствено нещо. То е като мозайка от фактори, някои са под наш контрол, други не съвсем.
На първо място идва прекомерното натрупване на мазнини, особено в областта на корема. Коремната мастна тъкан отделя възпалителни молекули, които пречат на инсулина да действа ефективно. С течение на времето клетките буквално се „изморяват“ от постоянната стимулация и започват да игнорират инсулина.
Друг сериозен фактор е заседналият начин на живот. Когато не се движим достатъчно, мускулите не използват глюкозата ефективно. Сякаш цялата енергийна система на тялото преминава в „спящ режим“.
Не трябва да се пренебрегват и фактори като хроничен стрес, който повишава хормона кортизол, известен с това, че повишава нивата на кръвната захар и затруднява действието на инсулина. Нарушеният сън, прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, както и наследствеността също играят важна роля.
Накратко, инсулиновата резистентност е резултат от модерен, но нездравословен начин на живот, допълнен от генетична уязвимост.
Какви са признаците?
Един от най-коварните аспекти на инсулиновата резистентност е, че често протича безсимптомно. Но има някои предупредителни знаци, които не бива да се игнорират:
- Хронична умора, особено след ядене. Вместо енергия, усещате отпадналост.
- Повишен глад, особено за въглехидрати и сладко.
- Трудност при отслабване, дори при ограничен калориен прием.
- Акантоза нигриканс – потъмняване и удебеляване на кожата на определени зони (врат, подмишници, слабини).
- Хормонални смущения – при жените това често се проявява под формата на синдром на поликистозни яйчници (PCOS).
- Повишено кръвно налягане и холестерол – без видима причина.
Съществуват и по-слабо известни връзки между инсулиновата резистентност и менталното здраве. Някои изследвания свързват високите нива на инсулин с повишен риск от депресия и тревожност.
Как се диагностицира?
Диагностицирането на инсулиновата резистентност изисква комплексен подход. Не е достатъчно просто да се измери кръвната захар. Най-често използваните изследвания включват:
- Глюкоза на гладно – измерва се сутрин след 8 часа гладуване. Над 100 mg/dL вече е сигнал за проблем.
- Инсулинови нива – високи стойности показват, че панкреасът компенсира резистентността.
- HOMA-IR индекс – изчислява се на база глюкоза и инсулин, и дава представа за степента на резистентност.
- HbA1c (A1C тест) – показва средното ниво на кръвна захар за последните три месеца.
- Орален глюкозотолерансен тест (OGTT) – изследва как тялото реагира на прием на захар.
Лекарите обикновено използват комбинация от тези методи, за да преценят цялостната метаболитна картина.
Кой е в риск?
Рисковите групи включват много повече хора, отколкото се предполага:
- Хора с наднормено тегло или затлъстяване, особено с коремно затлъстяване
- Лица с фамилна история на диабет
- Жени с гестационен диабет или раждали бебе с тегло над 4 кг
- Хора с високо кръвно налягане, висок холестерол или триглицериди
- Лица с нарушения в съня, включително сънна апнея
- Хора от определени етнически групи (афроамериканци, латиноамериканци, азиатци)
- Всички над 45 години, независимо от теглото
Важно е също така да се отбележи, че все повече млади хора и дори деца развиват инсулинова резистентност, поради заседнал начин на живот и лошо хранене.
Може ли да се предотврати?
Отговорът е категорично „да“. Инсулиновата резистентност е едно от малкото метаболитни състояния, при които навременната намеса може напълно да обърне процеса.
- Физическа активност – дори бързото ходене по 30 минути дневно повишава чувствителността на клетките към инсулин.
- Хранене с нисък гликемичен индекс – премахване на рафинирани въглехидрати, бързи захари и преработени храни.
- Редукция на телесното тегло – дори 5-7% намаление подобрява метаболитните показатели значително.
- Сън и стрес – нормализирането на съня и управлението на стреса са също толкова важни, колкото и диетата.
- Отказ от вредни навици – алкохол и тютюнопушене сериозно влошават инсулиновата чувствителност.
По данни на Diabetes UK, до 50% от хората с преддиабет могат да предотвратят развитието на диабет тип 2 чрез такива промени.
Какво става, ако не се вземат мерки?
Ако инсулиновата резистентност не бъде открита и овладяна навреме, тя неизбежно води до диабет тип 2 – заболяване с дългосрочни усложнения като:
- Сърдечни заболявания и инсулти
- Бъбречна недостатъчност
- Слепота вследствие на диабетна ретинопатия
- Увреждане на нервите (невропатия)
- Ампутации при напреднали случаи
Освен това, хронично високият инсулин може да влоши възпалителните процеси в тялото, като допринася за онкологични и невродегенеративни заболявания.
Инсулиновата резистентност е като тиха буря, не се вижда, не се усеща, но оставя сериозни последици. Добрата новина е, че с навременна диагностика, информираност и промени в начина на живот, тя може да бъде контролирана – а често и напълно обърната.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
