Диабетът тип 1, познат още като инсулинозависим диабет, е хронично автоимунно заболяване, което засяга милиони хора в световен мащаб.
Той се проявява рано (предимно в детска и тийнейджърска възраст), настъпва с недвусмислени предупредителни знаци и поне на този етап няма лечение. Една капка дневен инсулин по-малко може да означава проблеми.
По данни на Международната Диабетна Федерация от 2021 г., в България над 235 000 души са в преддиабетно състояние 1, като 80% от тях не подозират, че кръвната им захар е по-висока от нормалното и че са изложени на риск от развитие на диабет тип 2.
В последните няколко години медицински работници в болници в Субсахарска Африка намекват, че някои млади пациенти, обозначени като „тип 1“, сякаш издържат без инсулин седмици, дори месеци.
Информацията е трудна за проверка, лабораторните изследвания са скъпи, но твърденията продължават да се трупат. Сега обаче те вече са потвърдени с доказателства и откритията променят това, което се знае за диабета до момента.
Изненадващи данни за новия подвид диабет
Близо 900 деца, тийнейджъри и млади хора в Камерун, Уганда и Южна Африка се включват в проект, наречен „Изследване на диабета с начало в Субсахарска Африка“ (Young-Onset Diabetes in Sub-Saharan Africa - YODA).
Учени събират кръвни проби, генетични сканирания и клинични истории и публикуват резултатите в The Lancet Diabetes & Endocrinology. А те са поразителни.
Около 65% от участниците нямат автоимунните отпечатъци, които определят класическия диабет тип 1. Обичайните високорискови имунни гени също липсват.
Само 8,5% носят повече от едно автоантитяло, свързано с диабета, което е рязък контраст с приблизително 90% от случаите, наблюдавани в рамките на месеци след поставяне на диагнозата в западните нации.
Предефиниране на диагнозата диабет
Вместо имунната система да унищожава клетките, произвеждащи инсулин, този нов подтип изглежда като нещо съвсем различно – заболяване с инсулинов дефицит, чийто причинител все още не е разкрит.
То не попада в категорията на диабет тип 2, който е свързан с инсулинова резистентност, и не съответства на диабет, свързан с недохранване. Резултатите от изследването потвърждават предварителните подозрения на лекарите.
„Тези нови научни открития потвърждават нашите дългогодишни подозрения. Винаги сме се чудили защо много млади хора, диагностицирани с диабет тип 1, успяват да оцелеят без инсулин, поне за известно време, което би било необичайно при типичния диабет тип 1“, коментира пред Earth д-р Жан-Клод Кате от Университета в Екзитър
Екипът на YODA сравнява африканските участници с повече от 3000 деца и юноши от американското проучване SEARCH for Diabetes in Youth.
Новият модел се появява при малка група чернокожи американски деца и липсва при белите участници. Това разделение подсказва смесица от наследствени корени и фактори на околната среда.
Тревожен сигнал заради новия подвид диабет
„Тези открития са сигнал за тревога. Те поставят под въпрос нашите предположения за диабет тип 1 и показват, че заболяването може да се проявява по различен начин при африканските деца и юноши“, коментира професор Мофат Ниренда, който ръководи изследователския отдел в Уганда.
„Необходимо е спешно да задълбочим проучванията си върху биологичните и факторите на околната среда, които водят до тази форма на диабет, и да се уверим, че нашите подходи за диагностика и лечение са подходящи и за африканските условия.“
„Следващата ни стъпка е да проучим възможните причини – от инфекции и хранителни фактори до токсини в околната среда. Ако можем да открием причината, може да успеем да предотвратим нови случаи и да намерим нови лечения. Ако не го направим, рискуваме да поставим погрешна диагноза и да лекуваме неправилно милиони хора“, добавя д-р Кате.
Какво означава това в световен мащаб
Приблизително 9 милиона души по света живеят с диабет тип 1. Ако двама от всеки трима млади пациенти в някои части на Африка всъщност имат различно заболяване, глобалните данни – и следващите изследователски приоритети – се нуждаят от внимателен анализ.
Неправилното диагностициране е от значение. Пациентите с класически тип 1 се нуждаят от инсулин доживот от първия ден. В същото време тези с новия подтип могат да реагират на терапии, които защитават или стимулират все още работещите им бета-клетки.
Разпознаването на тази разлика би могло да спести на семействата разходите и риска от ненужни високи дози инсулин, като същевременно насочи изследователите към нови стратегии за превенция.
Диагностициране на диабета
Проучването обаче оставя открити някои въпроси. Автоантителата могат да избледнеят, така че тестовете, проведени по-близо до момента на диагностициране, могат да уловят повече подробности. Освен това, разграничаването на инфекции, хранителни модели и възможни токсини ще изисква още по-внимателна работа.
Пътят обаче е ясен – разширяване на изследователския обхват, актуализиране на диагностичните ръководства и обучение на здравните екипи да забелязват тревожни сигнали, като например млад пациент, който остава стабилен с изненадващо малко инсулин.
Данните показват, че тези случаи съвсем не са редки изключения, а са част от мнозинство в доста африкански региони.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
