Остеосаркомът е най-честото злокачествено заболяване на костите. Може да засегне всяка кост в тялото, но обикновено атакува дългите кости – по-често на краката и понякога на ръцете.
Това е едно от най-честите първични злокачествени заболявания при децата и юношите.
Някои от вариантите на остеосаркома са:
- Остеобластен;
- Хондробластен;
- Телеангиектатичен;
- Фибробластен;
- Дребноклетъчен;
- Периостеален;
- Параостеален;
- Богат на гигантски клетки остеосарком;
- Нискостепенен централен остеосарком;
- Анапластичен;
- Епителоиден и др.
Рисковите фактори за развитие на злокачественото заболяване включват генетична предразположеност, провеждане на лъчетерапия и химиотерапия в миналото, мъжки пол, възраст между 10 и 24 години. Ретинобластомът, който е рядко онкологично заболяване на очите, повишава шансовете за развитие на остеосарком.
Установена е връзка между бързия растеж и развитието на рака – проучванията показват, че засегнатите често имат по-висок от средния ръст за своята възраст. Засегнатите от болестта на Paget също са изложени на повишен риск от остеосарком.
Най-често се засягат бедрената кост (42%), големият пищял (19%), раменната кост (10%), черепът и челюстите (8%). Заболяването се проявява под формата на туморна маса, която може да бъде опипана. Пациентите съобщават за болка в засегнатата кост, която трудно се овладява с болкоуспокояващи средства.
В резултат на злокачествения процес може да настъпи счупване (фрактура) поради промяната в костната структура. Ставите стават сковани, а движенията се ограничават. Ако туморът е разположен близо до кожната повърхност е възможно пациентът да усети нетипична чувствителност и подуване.
Диагностицирането на заболяването е трудно, защото клиничната картина обикновено се приписва на по-безобидно състояние. При съмнения за проблем се провеждат образни изследвания като рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс или позитрон-емисионна томография (PET скенер). Назначават се и кръвни изследвания, които проследяват определени кръвни показатели.
Окончателната диагноза се поставя след извършване на костна биопсия. След това се извършват някои допълнителни изследвания, с чиято помощ се определя стадия на рака и наличието на метастази в тялото.
Най-честото усложнение на остеосаркома е разпространението му извън първичното огнище – метастазиране. Обикновено той метастазира в белите дробове или в рамките на същата или друга кост.
Основният начин за лечение на заболяването е хирургичният. Целта на операцията е туморът да бъде отстранен, а функцията на крайника – запазена. Ако ракът не може да бъде премахнат, засегнал е значителна част от костта или операцията не може да бъде извършена, е възможно да се наложи ампутация. Преди и след операцията се провежда химиотерапия.
По-рядко използвана е лъчетерапията, защото този тип рак е по-слабо чувствителен към радиация.
Източници:
