Остеопорозата е заболяване, за което е характерно намаляване на масата на костното вещество и нарушаване на структурата на костите, което води до повишена чупливост и нарастване на риска от фрактури. От засегнатите, повече от 3/4 са жени.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Рисков фактор за развитие на остеопороза е овариалната недостатъчност в периода на менопаузата при жените. Нарушава се абсорбцията на калция в червата. Сред останалите рискови фактори са женския пол, генетичната предразположеност, ниско телесно тегло и различни ендокринни заболявания (хипертиреоидизъм, хипогонадизъм и др).

Напредналата възраст е значителна предпоставка за развитие на остеопоротични изменения и последващи фрактури. Остеопорозата бива първична, идиопатична и вторична, която се развива на фона на друго заболяване или при прием на определени медикаменти.

Остеопоразата може да се раздели в две основни форми  – първична и вторична. Първичната остеопороза е често срещана. Тя включва следните подтипове: постменопаузална остеопороза (настъпва при отпадане на функцията на яйчниците), сенилна остеопороза (развива се при над 70-годишна възраст), ювенилна остеопороза (наблюдава се при деца и млади хора).

Вторичната остеопороза настъпва на фона на друго подлежащо заболяване или увреждащи фактори. Заболявания, които могат да предизвикат остеопороза, са хроничната бъбречна недостатъчност, различни стомашно-чревни заболявания, хормонални нарушения, ревматоиден артрит, злокачествени заболявания и др.

Вторичната остеопороза може да се развие и в резултат на различни дефицитни състояния главно с ендокринен и метаболитен произход. Освен това причина за развитие на заболяването е и приемът на някои лекарства. В този случай се касае за лекарствено индуцирана остеопороза.

Остеопорозата често протича безсимптомно. От клиничните ѝ изяви, най-отчетлив признак е болката в засегнатите кости. Често болката се появява първо в долния гръден и горния поясен гръбначен отдел и се усилва при изправен стоеж и движение. Болката намалява, когато пациентът се намира в легнало положение.

Най-честото усложнение на заболяването са фрактурите. Обикновено първата фрактура се появява най-често в областта на някой от гръбначните прешлени и може да бъде спонтанна или в резултат на незначителна травма.

Фрактурите се проявяват с внезапна остра болка в засегнатото място, която се усилва при натиск, движение, кихане и кашляне. Най-остро изразена е фрактурата в областта на тазобедрената става.

Снимка: iStock

Най-честота усложнение на нелекуваната остеопороза е костната фрактура. Инцидентите често се случват спонтанно. Характерно усложнение е и болковият синдром, който съпътства фрактурите. При напреднала остеопороза може да се наблюдава загуба на подвижност.

Чести са и изкривяванията на гръбначния стълб, като вследствие на заболяването прешлените стават крехки и слаби. Остеопорозата повишава риска от преждевременен летален изход.

Диагнозата се поставя след снемане на подробна анамнеза на болния и провеждане на физикално изследване, което дава възможност да се установят абнормости в структурата и функцията на опорно-двигателния апарат. Назначават се и лабораторни изследвания.

Най-широко приложение в поставянето на диагнозата имат образните методи – рентгеново изследване, остеодензитометрия, костна биопсия и др.

Остеопорозата трябва да се отграничава от други състояния, които могат да причинят изява на подобни симптоми. Сред тях са хиперпаратиреоидизмът, болест на Paget, Osteogenesis imperfecta tarda, остеомалация.

Целта на профилактиката и лечението на остеопорозата е да се предотврати настъпването на фрактури. Лекарите назначават спазване на определн двигателен режим, който поддържа скелета във форма.

Трябва да се спазва хранителен режим с храни, богати на калций. Такива са млечните продукти, ядките, някои видове риба, плодове, зеленчуци и др. За изграждането на костта значение има и витамин D.

Източници:

Продължи да четеш