Когато жена навлиза в менопауза, състояние, при което менструацията отсъства поне 12 месеца, здравословните последици са незабавни и драматични.
Причината се крие в ролята на яйчниците, които не са просто репродуктивни органи, а функционират като ендокринни жлези. Те произвеждат комплекс от хормони, които комуникират с почти всяка тъкан в организма, включително мозъка, мускулите и кожата, пише National Geographic
„Рискът от остеопороза нараства драстично за една нощ, както и рискът от сърдечно-съдови заболявания,“ обяснява д-р Дженифър Гарисън, невроучен от Бък институт за изследване на дълголетието в Калифорния.
Тази сеизмична промяна обикновено настъпва между 45 и 55-годишна възраст (средната възраст е 51 години), което съвпада с пиковите работни години на жената.
Яйчниците са архитекти на здравословното стареене
„Яйчниците са архитектите на здравословното стареене при жените,“ казва Гарисън. Затова е невъзможно да се говори за женското здраве и дълголетие без да се вземе предвид репродуктивното дълголетие.
Възникват важни въпроси: защо яйчниците, които показват признаци на стареене още в 30-те години на жената, се влошават с десетилетия по-рано от другите органи? Защо при някои хора менопаузата настъпва по-рано или по-късно от средното? И най-важното, ако успеем да забавим менопаузата, като поддържаме функцията на яйчниците по-дълго, ще се отрази ли това на повече години здравословен живот?
За съжаление, дълго време изследванията в областта на репродуктивното здраве са съсредоточени изключително върху фертилността и детеродните години. Д-р Дейвид Пепин, репродуктивен биолог от Харвард, споделя как преди пет години не е успял да убеди Американската агенция по храните и лекарствата, че функционирането на яйчниците и производството на хормони са важни сами по себе си, а не само за раждане на деца.
Защо здравето на яйчниците е толкова важно
Здравите яйчници произвеждат редица молекули, които изпращат сигнали до отдалечени органи, за да им помогнат да функционират. Сред най-добре проучените е естрогенът, който се променя с менструалния цикъл и достига пик в дните преди овулацията.
Рецепторите за естроген, които го улавят и задействат последващи действия в клетките и тъканите, са налични в целия организм. Това разширява въздействието на естрогена далеч отвъд репродуктивните органи.
Когато естрогенът се свърже с рецептора си, получената комбинация въздейства на ДНК, като включва някои гени и изключва други. Естрогенът играе роля в много процеси.
В сърдечно-съдовата система хормонът помага за разширяване на кръвоносните съдове и осигурява гладка и плъзгаща се тяхна вътрешна повърхност, което понижава кръвното налягане и предотвратява образуването на кръвни съсиреци.
В мозъка естрогенът има невропротективно действие, намалява възпалението, подпомага здравите синапси и премахва неправилно сгънати протеини. В мускулно-скелетната система естрогенът помага за изграждане и възстановяване на мускулите, както и за поддържане на костите.
Загубата на естроген поставя жените в повишен риск от развитие на диабет, сърдечно-съдови заболявания, деменция, остеопороза и други. От друга страна, жените, които влизат в менопауза по-късно в сравнение с връстничките си, са склонни да живеят по-дълго и по-здравословно. Тази полза се простира дори до мъжките им братя и сестри, което сочи към потенциална генетична връзка между репродуктивното здраве и общото дълголетие.
Как яйчниците остаряват
При пубертета, когато яйчниците съдържат приблизително 400 000 фоликула, мозъкът започва да комуникира с тези органи и активира хиляда спящи фоликула всеки месец. Фоликулите са пълни с течност структури, които съдържат развиваща се яйцеклетка. От тези хиляда, една шепа узряват, произвеждайки хормони като естроген и прогестерон, които изпращат сигнали към мозъка да подготви матката за възможна бременност.
Повечето от растящите фоликули изсъхват и умират, но всеки месец един (понякога два или три) напълно узрява и освобождава яйцеклетка за потенциално оплождане. Този процес се повтаря всеки месец до менопаузата, когато остават по-малко от хиляда фоликула.
Години преди менопаузата обаче механизмите за обратна връзка между мозъка и яйчниците (и фоликулите, които те съдържат) стават хаотични, тъй като броят на фоликулите намалява. Но остава напълно неясно как това влияе на траекторията на стареенето на яйчниците или дали се различава при различните хора.
Обещаващи подходи за забавяне на стареенето на яйцеклетките
Научните изследвания показват, че забавянето на стареенето на яйцеклетките може да се постигне чрез запазване на яйчниковия резерв. Два основни подхода се проучват в тази насока.
Първият е използването на анти-Мюлеровия хормон (АМХ), който действа като естествена „спирачка“, регулираща изразходването на яйцеклетките.
Вторият, и може би по-обещаващ, е употребата на лекарството рапамицин. Изследвания върху животни сочат, че рапамицинът не само увеличава броя на яйцеклетките в резерв, но и подобрява тяхното качество, намалявайки хромозомните аномалии.
Ефектът на рапамицина се свързва с неговата способност да блокира ключови молекулярни процеси, които регулират клетъчния растеж и метаболизъм, свързани със стареенето. В момента се провежда клинично изпитване, което ще измери ефекта на рапамицина върху яйчниковия резерв при жени, което може да проправи пътя за ново лечение.
Околната среда на яйцеклетката
Изследванията в репродуктивната биология все повече изместват фокуса си от самата яйцеклетка към околната среда на яйчника.
Д-р Юсин Су открива, че с напредване на възрастта, целият яйчников сектор, а не само яйцеклетките, показва промени в молекулярната сигнализация, свързани с процесите на стареене и рак, като например активирането на мулекулата mTOR, която стимулира производството на протеини и липиди, необходими за растежа на клетката, и насърчава нейното делене.
Подобно, д-р Франческа Дънкан установява, че с времето тъканта на яйчника става твърда и фиброзна. Тази промяна не само възпрепятства нормалното развитие на фоликулите, но и влошава качеството на яйцеклетките и производството на хормони. Откритието, че стареенето на яйчника може да бъде обратимо с антифиброзни лекарства, отваря нова и обещаваща посока за терапия, насочена към възстановяване на цялостната среда, а не само на отделните яйцеклетки.
Бъдещото опазване на здравето на яйчниците
Учените са оптимистични, че напредъкът е разбирането на функциите на яйчниците за цялостното здравословно състояние на жените е реален и напредва.
Съдбата на яйчниците е по-сложна и тяхното въздействие върху благосъстоянието е по-нюансирано, отколкото някога е било представяно. Дори след менопаузата, например, яйчниците правят нещо, жените в менопауза, които преминават през премахване на яйчниците, са изложени на по-голям риск от коронарна болест и смърт в сравнение с връстничките си с непокътнати яйчници.
Според Гарисън е от решаващо значение да се изследва какво се случва с яйчника през целия възрастен живот, от пубертета до фертилните години до менопаузата и след нея. В идеалното бъдеще, казва тя, бихме имали интервенции, лечения и терапии, налични за всеки един от тези жизнени етапи.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
