Миомата е вид доброкачествен тумор на гладката мускулна тъкан, който се развива в или около матката. Тя се състои от съединителна тъкан и мускулни клетки.
Известна е и под наименованието лейомиома. Между 20% и 80% от жените развиват миома преди навършването на 50-годишна възраст. Миомата може да бъде единична или множествена.
Спрямо местоположението си, миомата се разделя на:
- субмукозна (под лигавицата в маточната кухина);
- интрамуларна (в маточната стена);
- интралигаментарна (в маточната съединителна тъкан);
- цервикална (в шийката на матката);
- интрамуларна (в маточната стена).
Клиничните признаци на заболяването зависят от размера на миомата и нейното местоположение. Наблюдават се неправилни маточни кръвотечения, често уриниране, коремен дискомфорт, затруднена дефекация. Малките миоми често са асимптомни.
Причините за развитие на миома все още не са напълно изяснени. Влияние върху процеса имат женските полови хормони естроген и прогестерон. Миома не се развива преди тялото да започне да образува естроген. Съществува и генетична предразположеност. Нарастването на миомата е възможно да бъде повлияно и от растежните фактори, които се произвеждат в тялото.
Диагнозата се поставя след снемане на анамнеза и провеждане на физикален преглед. Често използвано изследване е ехографията, която дава информация за структурата на матката, локализацията и размерите на миомните възли. Друго образно изследване, което намира ценно приложение в практиката, е хистерографията, с чиято помощ се визуализира маточната кухина.
При провеждане на лабораторни изследвания се забелязват ниски стойности на еритроцитите и хемоглобина (когато жената съобщава за кръвотечение). Маточната кухина може да бъде огледана с помощта на хистероскопия. Друг метод за установяване на възли е сондирането и пробното абразиране.
Най-честите усложнения на миомата включват:
- анемия;
- притискане на съседни органи;
- торзия;
- стерилитет;
- спонтанен аборт;
- преждевременно раждане;
- инфекциозни усложнения и др.
В някои случаи миомата претърпява злокачествена трансформация – развива се лейомиосаркома. Въпреки, че това явление се наблюдава рядко, трябва да се знае, че този тумор е изключително агресивен, прогресира бързо и има лоша прогноза.
Лечението на миомата включва медикаментозна терапия, лекарства за намаляване на размерите ѝ и хирургично лечение. Най-честите оперативни интервенции са хистеректомия (цели премахване на матката) и миомектомия (използва се за отстраняване на миоми от маточната стена). По преценка на лекаря могат да се приложат и различни нехирургични методи като емболизация, хистероскопска резекция и др.
Източници:
