Маточните фиброми, известни също като миоми или лейомиоми, представляват доброкачествени тумори, образуващи се в матката.
Тези образувания, изградени от мускулна и съединителна тъкан, са изключително чести при жени в детеродна възраст.
Проучванията показват, че честотата им варира между 20% и 80% при жените, до 50-годишна възраст, като други данни сочат, че засягат една четвърт от жените над 30 години.
Въпреки че миомите са доброкачествени и почти никога не се превръщат в рак, те могат да причинят значителен дискомфорт. Най-честите симптоми включват обилни и продължителни менструации, тазова болка, честа нужда от уриниране, запек и болка в корема или долната част на гърба.
Много жени обаче не знаят, че имат миома, тъй като образуванията често не предизвикват оплаквания и се откриват случайно при прегледи или ултразвукови изследвания.
Проблемът с хистеректомията като основно лечение
Миомите на матката са най-честата причина за хирургично лечение при жените, като хистеректомията, отстраняването на матката, остава един от най-използваните методи.
Наскоро публикувано проучване в списание JAMA Network Open установява, че почти три четвърти от жените с фиброми преминават през хистеректомия, в сравнение с 23%, които имат миомектомия (отстраняване само на фибромите), и едва 3,5%, които са използвали емболизация на маточните фиброми. Изследването показва, че колкото по-възрастна е жената, толкова по-голяма е вероятността да ѝ бъде препоръчана хистеректомия, пише Medscape.
Случаи от клиничната практика илюстрират сериозни пропуски в комуникацията между лекари и пациентки. Жени на средна възраст често се сблъскват със ситуации, в които им е препоръчвана директно хистеректомия след единствения въпрос дали планират да имат деца. Когато отговорът е отрицателен, алтернативните методи на лечение въобще не се обсъждат.
В някои случаи лекарите не вземат предвид и специфичните нужди на пациентките, като наличието на увреждания или други здравословни състояния, които могат да усложнят възстановяването след операция.
Защо минимално инвазивните процедури остават неизползвани?
Емболизацията на миомите на матката е минимално инвазивна процедура, която представлява щадяща алтернатива на хистеректомията. Тя се извършва от интервенционален рентгенолог чрез катетър, който прецизно блокира кръвоснабдяването на доброкачествените тумори (миомите) с микроскопични частици, което води до тяхното свиване, като така се цели бързо облекчаване на симптомите като силно кървене и болка.
„Емболизацията на миомите на матката остава значително недостатъчно използвана процедура, не поради неефективност, а заради липсата на знания за процедурата“, обяснява д-р Тариг Елхаким, водещ автор на изследването от Университета на Пенсилвания. Той подчертава, че всяка жена заслужава да знае всички възможности за лечение на миома на матката, които са ѝ достъпни.
През последните три десетилетия процедурата емболизацията на миомите на матката претърпява значителни подобрения. В началото на 90-те години, когато методът е въведен за първи път, пациентките изпитват болезнени спазми в продължение на дни и понякога се нуждаят от хоспитализация. Днес процедурата се извършва с нервни блокади и изобщо не изисква болнична настаняване. Емболизацията на миомите на матката работи като причинява свиване на фибромите, които след това се разграждат естествено от тялото.
Въпреки тези подобрения, осведомеността сред гинеколозите не успява да догони развитието на технологията. Един от факторите е, че в началото изследователите не знаят какъв ефект има процедурата върху фертилитета, което може да обясни защо някои гинеколози все още не споменават процедурата. Понастоящем се смята, че процентът на фертилност след емболизацията на миомите на матката е между 40% и 60%, което я прави подходяща опция за жени, които все още желаят да имат деца.
Съвременният подход: от най-малко към най-инвазивно
Експертите препоръчват нов подход към лечението на миомите на матката, който започва с най-малко инвазивните възможности. Медикаментозното лечение или вътрематочната спирала обикновено са първа линия на терапия, особено ако пациентката има обилно кървене, а не симптоми от притискане на съседни органи като подуване, усещане за пълнота в корема или запек.
Клиничен материал, публикуван в The New England Journal of Medicine, призовава гинеколозите да разчитат по-силно на подходи за запазване на матката при лечение на миоми. Тези методи включват хормонална терапия, емболизация на маточни фиброми, радиочестотна аблация и фокусирана ултразвукова аблация. Философията зад този подход е, че ако проблемът може да бъде решен с нещо, което минимално променя тялото, това трябва да бъде предпочитаният избор.
Кога хистеректомията все пак е необходима?
Минмално инвазивните интервенции не са подходящи за всички пациентки. В някои случаи миомите са твърде големи и трябва да бъдат отстранени хирургично, някои експерти поставят прага на 10 см, докато други го определят до 14 см, но няма формално установен лимит. Лекарите използват своята професионална преценка за всеки отделен случай.
Пациентките с мимому, вградени дълбоко в мускулната тъкан на матката, също може да не са подходящи кандидатки за нехирургични решения. По-малко инвазивната хирургия като миомектомия може да бъде твърде рискована за жени с множество миоми, в зависимост от техния размер, местоположение и брой. За миоми, които се простират в коремната кухина, миомектомията може да е по-добра опция за запазване на матката.
Необходимост от информирано споделено решение
Съвременните гинеколози подчертават, че дори когато хистеректомията е най-добрата опция за дадена пациентка, лекарите трябва да преминат през всички достъпни възможности и да обяснят защо не препоръчват останалите. Важно е да се изложат плюсовете и минусите на всяка опция и да се вземе решение заедно с пациентката.
Случаи от практиката показват, че жените желаят по-задълбочен диалог с лекарите си. Много пациентки споделят, че биха предпочели медиците да им представят пълната картина на възможностите за лечение, вместо веднага да се стига до хирургична интервенция въз основа само на отговора дали планират да имат деца. Този подход би позволил на жените да вземат информирано решение относно собственото си здраве и бъдеще.
--------------------------
Често задавани въпроси за миомите на матката
1. Какво представляват миомите на матката?
Миомите на матката, известни още като лейомиоми или миоми, са доброкачествени (не ракови) образувания, съставени от мускулна и фиброзна тъкан, които растат в или по стената на матката. Те могат да варират по размер от микроскопични до маси, които значително уголемяват и деформират матката.
2. Колко често се срещат миомите?
Миомите са много често срещано състояние, особено при жените в репродуктивна възраст (често между 30 и 50 години). Те са сред най-честите гинекологични проблеми.
3. Какви са основните симптоми на миомите?
Много жени с миоми нямат никакви симптоми и те се откриват случайно при рутинен преглед. Когато има симптоми, те могат да включват:
- Обилно, болезнено или продължително менструално кървене (което може да доведе до анемия).
- Кървене между менструациите.
- Болка или усещане за натиск/тежест в таза или долната част на корема.
- Често уриниране (при притискане на пикочния мехур от голям миом).
- Запек или други проблеми с червата (при притискане на ректума).
- Болка по време на полов акт.
- Видимо нарастване на обиколката на корема.
4. Какви са причините за поява на миоми?
Точната причина е неизвестна, но се смята, че хормоните, по-специално естрогенът и прогестеронът, играят роля в тяхното развитие. Генетичната предразположеност и фамилната история също са свързани с повишен риск. Наднорменото тегло (затлъстяване) също може да е рисков фактор.
5. Има ли връзка между миомите и безплодието/забременяването?
В повечето случаи наличието на миоми не пречи на забременяването. Въпреки това, някои видове миоми (особено тези, които растат в маточната кухина – субмукозни) могат да:
- Затруднят зачеването.
- Увеличат риска от спонтанен аборт или усложнения по време на бременността и раждането (напр. предлежание на плацентата, преждевременно раждане).
6. Как се поставя диагнозата?
Диагнозата често се поставя по време на стандартен гинекологичен преглед (палпация). Най-често се потвърждава и описва подробно чрез ултразвуково изследване (ехография), включително трансвагинален ултразвук. В някои случаи може да се наложи Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) за по-детайлно изобразяване.
7. Трябва ли всяка жена с миома да се лекува?
Не. Лечение се препоръчва само на жени, които имат симптоми, които влошават качеството им на живот (силно кървене, болка, проблеми с органите) или ако миомата нараства бързо. Асимптоматичните миоми обикновено се наблюдават с редовни прегледи.
8. Какви са методите за лечение?
Лечението зависи от симптомите, размера, вида и местоположението на миомите, както и от репродуктивните планове на жената. Основните подходи са:
- Наблюдение (за асимптоматични случаи).
- Медикаментозно лечение (често за временно намаляване на размера или контролиране на кървенето).
- Хирургично лечение:
Миомектомия (премахване само на миомите, запазвайки матката).
Хистеректомия (премахване на матката – единственият метод, който гарантира, че миомите няма да се появят отново).
9. Могат ли миомите да се върнат след отстраняване?
Да, ако се запази матката (при миомектомия), съществува вероятност за образуване на нови миоми в бъдеще. Хистеректомията е единственото лечение, което е окончателно.
10. Миомата може ли да се превърне в рак?
Миомите са доброкачествени и изключително рядко (по-малко от 1%) могат да се трансформират в злокачествен тумор (саркома). В случай на бързо нарастване, това може да наложи по-внимателно проследяване и диференциална диагноза.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
