Милиони жени по света живеят с диагноза, за която все още се знае твърде малко. Миомите на матката, доброкачествени тумори, растящи в стената на матката, засягат около 70% от до 50-годишна възраст.
Те могат да бъдат толкова малки, че да не се усетят, или достатъчно големи, че да причинят подуване като при бременност. И въпреки че са толкова разпространени, медицината все още няма отговор на основни въпроси, като защо се появяват, какво ги кара да растат и как най-ефективно да бъдат лекувани, пише National Geographic.
„Изследванията на миомите са едва в началото“, казва д-р Ерика Марш, ръководител на отделението по репродуктивна ендокринология в Университета на Мичиган.
Болест с история, но без ясно бъдеще
Още през 200 г. от н.е. римски лекари описват състоянието. Днес обаче разбирането за него не е значително по-добро. Миомите, известни с медицинското си име лейомиоми, са съставени от мускулни клетки и съединителна тъкан.
Макар да не са злокачествени, могат силно да нарушат качеството на живот: силно и продължително менструално кървене, болки, често уриниране, запек, подуване и дори репродуктивни проблеми.
В САЩ те са водеща причина за хистеректомии, отстраняване на матката. Все пак дълготрайните ефективни лечения са ограничени.
Преглед на наличните медикаменти, публикуван наскоро в Medical Science Monitor, подчертава „значителната нужда от допълнителни изследвания“.
Диагнозата често закъснява
Диагностицирането на миоми отнема средно около четири години от началото на симптомите. А лечението обикновено започва още по-късно.
Таника Грей Валбрун от Атланта е на 25, когато лекарите откриват причината за хроничната ѝ анемия: маточни миоми. Това става десетилетие след първите ѝ симптоми, като обилно кървене, силни спазми, често уриниране. С времето матката ѝ достига размера на бременност в четвърти месец.
„Мислех, че болката и кръвотеченията са нормални, просто част от това да си жена“, споделя тя. „Но те не бяха нормални. И миомите ме притесняваха много, без да осъзнавам това.“
С времето Валбрун претърпява три операции. Първата премахва 27 миоми, включително една с размер на грейпфрут. „Разбрах, че тези тумори са управлявали живота ми, дори избора ми на дрехи“, допълва още тя.
Генетика, хормони и околна среда
През последното десетилетие изследователите откриват мутация в гена MED12, налична в над 70% от миомите. Смята се, че мутиралите клетки могат да останат латентни с години, докато хормонални промени, като тези в пубертета, ги активират.
Откритията не свършват дотук. Учени подозират, че външни ендокринни нарушители, като химикали в храната, пластмасата и козметиката, също играят роля. Но доказателства все още липсват.
Най-често миомите нарастват до менопаузата, след което обикновено се смаляват. Но не винаги. Растежът и поведението им варират при всяка жена, няма универсална прогноза. Всяка миома е „уникална като снежинка“, както се изразяват някои лекари.
Лечение с ограничения
Миомите често се лекуват със симптоматични лекарства,като хормонални терапии, обезболяващи, добавки. Когато те не помагат, се прибягва до хирургия. Най-драстичната мярка е хистеректомията, крайно решение, което обаче все още се прилага масово.
Новите терапии дават надежда. Сред тях е процедура, която използва радиочестотна енергия за свиване на миомите. Има и иновативни медикаменти, които намаляват размера им, но понякога с нежелани ефекти върху фертилността.
Въпреки усилията, истински пробив още не е постигнат.
Поглед напред
Един от най-големите проблеми е липсата на адекватен изследователски модел. „Все още нямаме качествена лабораторна мишка с миоми“, казва д-р Марш. Това прави напредъка бавен и труден.
Но надежда има. С нарастващия обществен натиск и инициативи за женското здраве, миомите най-сетне започват да получават вниманието, което заслужават.
Миомите на матката са масово разпространено, но подценявано заболяване. Засягат милиони жени, но остават слабо изследвани. Знанията на специалистите са ограничени, терапиите все още недостатъчни, а страданията, често неглижирани. За да се промени това, са нужни повече ресурси, по-добро образование на пациентите и по-силна обществена ангажираност.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
