„Миомата е най-често срещаното гинекологично заболяване сред жените. Най-честите симптоми са менструалните нарушения – обилни, продължителни, тежки менструации, които водят до постепенна анемия“, коментира клиничните прояви на състоянието в „Подкаст за здраве“ проф. Румен Димитров.
И допълва: „Имали сме случаи на пациентки, които идват с хемоглобин 40-50 грама на литър, което е кажи-речи 1/3 от нормалното“. Това кървене се проявява главно по време на менструация, но при някои определени локализации на миомите е възможно да присъства почти постоянно.
Проф. Румен Димитров е специалист акушер-гинеколог с над 35 години опит. Извършва гинекологични прегледи, фетална ултразвукова диагностика, лазерна терапия при стрес инконтиненция, всички видове гинекологични операции, включително и ендоскопска.
Проф. Димитров е началник на клиника по „Оперативна гинекология“ към Университетска болница „Майчин дом“ и е преподавател в Медицински университет – София.
В някои случаи, когато миомата не предизвиква съществени оплаквания, пациентката по време на гинекологичен преглед изненадващо може да разбере новината, че има миомен възел. Обикновено в този случай миомите не представляват заплаха за здравето на жената.
„Диагнозата „миомен възел“ се поставя много лесно – клинично с преглед и се прецизира с ехографско изследване“, обяснява специалистът. Той уточнява, че тези методи са бързи и широко достъпни – възможно е да се приложат във всеки един акушеро-гинекологичен кабинет.
Поведението след поставянето на диагнозата зависи от много фактори – какви оплаквания предизвиква миомата, колко е голяма тя, на каква възраст е пациентката, предстои ли ѝ раждане и т.н.
„С навлизането в менопауза симптомите на миомата изчезват. Менструация няма, няма кръвоизливи, самите миоми спират да нарастват, стационират и даже регресират в някаква степен и проблемът се решава от само себе си“, споделя акушер-гинекологът.
Но уточнява: „Съвсем друг е случаят, когато една жена тепърва има репродуктивни планове, не е раждала... – тогава наистина ситуацията е деликатна и изисква съвместно обмисляне и решение какво и как да се прави“.
Но кога се налага матката да бъде отстранена? Този деликатен въпрос проф. Димитров коментира така: „Когато една жена е приключила репродуктивните си планове и наближава менопаузата, обикновено ние отстраняваме цялата матка, освен ако тя изрично не желае нещо друго, но това е един начин да профилактираме много други заболявания освен миомата“.
Когато пациентката е млада и тепърва ѝ предстои раждане, акушер-гинеколозите отстраняват миомата, ако тя затруднява забременяването на жената или причинява други проблеми. Тук подходът е индивидуален спрямо конкретния случай. Съществува и вариант миомният възел да бъде отстранен по време на раждане, като раждането протича със секцио.
„Хормонната терапия се прилага за лечение на съществуващи миоми. Има такива препарати, които са антихормонални, така да ги наречем най-общо, които блокират собствената хормонална продукция с цел да потиснат развитието на миомите и едновременно с това, действайки върху лигавицата на матката, те намаляват кръвоизливите“, обяснява проф. Димитров.
Те обаче не лекуват миомата, с тяхна помощ се „печели време“, докато жената навлезе в менопауза или пък докато се стабилизират кръвните ѝ показатели, за да е възможно извършването на оперативна интервенция, с която се постига окончателно разрешаване на проблема.
„Ние имаме сега по-елегантни способи да се справяме с миомата – например ендоскопските методи, които са щадящи за отстраняване на миомни възли“, коментира съвременните тенденции в акушерството и гинекологията експертът.
Често използвани за отстраняването на миоми са и лапароскопските методи. Лапароскопските методи обаче са спорни, когато една жена планира бременност, тъй като съществува риск от разкъсване на матката по време на бременността.
Цялото интервю с проф. Румен Димитров пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
