„Ако аз бях министър на здравеопазването, щях да се опитам да намаля разликата в нивото на лечение между провинцията и столицата. Огромна е дупката и бих се постарал да дам възможност на хората от малките населени места да имат достъп до по-качествено здравеопазване“, категоричен е д-р Радко Тоцев, специалист по акушерство и гинекология в „Майчин дом“ в София.
Той е роден през 1983 г. в София. Родителите му са строителни инженери, но той решава да наследи професията на един от дядовците си.
Завършва Медицинския университет в столицата през ноември 2008 г., а 15 години по-късно успешно защитава дисертация, свързана с робот-асистирана миомектомия.
По време на студентските си години д-р Тоцев е работил като санитар в хирургиите на Александровска болница. През летните ваканции поемал и дежурства като сестра. В по-горните курсове имал и различни стажове.
След дипломирането си работи една година като доброволец в АГ болница „Шейново“. Там поема основно нощните дежурства. Идеята му е да не губи досега с пациентите, докато очаква да се отвори място за специализация. След това за кратко се мести в АГ болница „Св. София“ (бившата „Тина Киркова“).
„Там доизкарах моята специализация, след което взех специалност. Мой колега, който стана директор на една от частните болници, ме покани да отида там – те работеха с роботизирана система Da Vinci. Може би малко безразсъдно, но си казах: „Защо пък не, заслужава си да се опита“, разказва още той.
Докато работи в болница „Доверие“ прави няколко специализации в САЩ, Франция, Германия и Белгия. След обучението си в Страсбург получава сертификат за конзолен хирург на роботизирана система Da Vinci.
Патологията в акушерството не се е променила особено през вековете, но в гинекологията едно от големите предизвикателства е миомната болест. Оказва се, че миомните възли са уникални за всяка пациентка и специалистите трябва добре да прецизират всеки конкретен случай.
„От старите медицински учебници, които имаме, се знае, че над половината от жените, на които са правени аутопсии, имат някакви миомни възли, т.е. това е едно много масово заболяване. Всяка една миома обаче може да има осем локализации в матката. Всяка една от тях може да бъде с различна големина, може да има повече от един-два-три-четири възела, което прави абсолютно невъзможно унифицирането на тази миомна болест. За нея няма правило. Заболяването е изключително индивидуално – всеки един пациент е различен“, обяснява гинекологът.
За всеки лекар е трудно да съобщава неприятни новини на пациентите си. Това обаче е част от ежедневието на медиците и всеки от тях си е изработил механизъм, по който да комуникира тежките диагнози и възможностите за лечение.
„Тежката диагноза, според мен, трябва да се постави с доза оптимизъм на пациента, защото имаме примери – не един и два, при които пациентите са с нулев шанс за оцеляване, но оцеляват. На какво се дължи това, не мога да ви кажа. Но го има. Така че винаги трябва да дадем възможност на пациента да вярва в добрия изход от заболяването си“, убеден е д-р Тоцев.
Обикновено лечението на миомните възли минава през операция. Специалистът споделя обаче, че има и лекарства за консервативно лечение на този здравословен проблем, но там трябва много добре да се прецизира какво се цели с тях.
„Не съм Господ и не винаги нещата завършват по най-добрия начин, по който съм си ги представял, но винаги давам всичко от себе си. Всичко останало би било компромис, което аз не бих могъл да направя. Не мога да направя компромис със съвестта си“, убеден е той.
Съпругата на д-р Тоцев е юрист, но въпреки това проявява разбиране, когато му се налага да остава в болницата по 12-15 часа. Благодарен е за това, че тя е поела грижите за двете им деца, които определено имат желание да го наследят в професията.
Гинекологът се определя като спортна натура. Успява да пребори професионалния стрес, като увеличава физическата си активност в свободното време. През зимата обича да кара ски, а през лятото практикува спортове на открито.
Вижте във видеото какво още разказа д-р Радко Тоцев.
