Луничките, наричани още и ефелиди, представляват малки пигментни петънца, които са разположени главно по лицето.
Заболяването е вид дерматоза, която се унаследява генетично. Първата изява на състоянието е след първото по-дълго излагане на слънце на детето, предимно около периода на предучилищната възраст. След около 40-годишна възраст луничките изчезват.
Луничките се срещат по-често при хора с руса (блондини) или червеникава коса. Разположени са по лицето, но много често засягат и шията, горната половина на гърдите и страничните части на мишниците.
Петънцата са кръгли и малки – размерите им варират между 1 и 5 милиметра в диаметър. На цвят са от жълтокафяви до тъмнокафяви. Те обичайно не се срещат по лигавиците. Броят на луничките нараства през летните месеци. Те са гладки и се разполагат на нивото на кожата.
Диагнозата се поставя лесно от дерматолог. Установява се повишено количество на меланина в епидермиса на кожата.
Лечението включва приложението на депигментиращи средства, а също така и провеждането на криотерапия с течен азот. Вариант за лечение е и провеждането на химичен пилинг или отстраняването им с лазер.
За профилактика на лунички се препоръчва употребата на фотозащитни препарати още през ранната пролет. Ако човек е предразположен към лунички, трябва да избягва ултравиолетовите лъчи.
Източници:
- Учебник по дерматология и венерология под редакцията на проф. Никола Златков, 54 стр.
- https://my.clevelandclinic.org/health/articles/23091-freckles
