Инконтиненцията на урина, позната още и като неволно изпускане на урина, е състояние, при което урината изтича без да е възможен волеви контрол върху процеса.
Това е често срещан проблем при жените, който оказва огромно влияние върху качеството на живот, самочувствието и социалните контакти.
Известни са няколко основни типа инконтиненция:
- Стрес инконтиненция – провокиращ фактор за изявата ѝ е повишаване на вътрекоремното налягане. Това се случва при кихане, кашляне, смях, вдигане на тежки предмети и др.
- Преливна инконтиненция – протича с постоянно изпускане на малки количества урина. Свързана е с нарушение в контрактилитета на пикочния мехур или запушване на уретрата. Наблюдава се при диабетна невропатия, травми в областта на гръбнака, камъни в пикочния мехур, простатна хиперплазия, миоми, тумори и др.
- Спешна инконтиненция – настъпва при състояния като свръхактивен пикочен мехур, простатни проблеми при мъжете и неврологични увреждания. Позивите за уриниране са внезапни и пациентът често не успява да стигне до тоалетната, което води до изпускане на значителни количества урина.
- Функционална инконтиненция – развива се при състояния като артрит, затруднена подвижност, деменция или когато пациентът не може да стигне навреме до тоалетната.
Най-често инконтиненцията се развива поради отслабване на мускулите на тазовото дъно, доброкачествена хиперплазия на простатата при мъже, инфекции и др. Рискови фактори за инконтиненция при жените са настъпването на менопаузата, раждане и др.
Главният симптом на състоянието е неволно отделяне на различни количества урина. Някои хора изпитват случайни и незначителни изпускания, докато при други обемът на отделената урина е значително по-голям.
Ако пикочният мехур не се изпразва изцяло, може да се наблюдава отделяне на урина на капки. Инконтиненцията често се съпътства от психически дискомфорт, нарушен социален живот и значително неудобство.
Диагнозата се базира на анамнезата на пациента и находките от проведения физикален преглед. Обикновено се назначават и следните допълнителни изследвания:
- стрес тест – проверява дали пациентът е способен да задържи урината след извършване на физическо усилие;
- тест за измерване на капацитета на пикочния мехур;
- пълна кръвна картина;
- анализ на урината – за установяване на наличието на бактерии и други причини, водещи до изпускане;
- образни изследвания – ултразвуково изследавне и цистоскопия, които позволяват на лекаря да огледа в детайли отделителната система на пациента;
- тестове за проследяване на уродинамиката и др.
Лечението бива консервативно и оперативно. Неоперативните методи включват упражнения за укрепване на тазовото дъно (упражнения на Кегел), трениране на пикочния мехур (изразява се в спазване на определен график за посещение на тоалетната, който се изготвя от лекар), ограничаване на кофеиновия прием, а също и приемът на цитрусови плодове и пикантни подправки.
При наднормено тегло се препоръчва здравословно отслабване. Важно е преустановяването на вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол.
Могат да се използват и специални превръзки, които абсорбират малки количества урина и допринасят за запазването на оптималната хигиена на пациента.
Източници:
