Инфарктът на миокарда, по-познат като сърдечен удар, представлява остър коронарен синдром и е спешно медицинско състояние.
Той възниква, когато кръвният поток към част от сърцето бъде прекъснат или ограничен. Вследствие на това настъпва увреждане или некроза на засегнатата тъкан, тъй като тя остава лишена от необходимите ѝ кислород и хранителни вещества.
Инфарктът обикновено настъпва поради запушване на една или повече коронарни артерии. При липса на навременна медицинска помощ увреждането може да стане необратимо, предизвиквайки животозастрашаващи усложнения.
Рисковите фактори за настъпване на инфаркт на миокарда са многобройни. Генетичната предразположеност е от съществено значение – ако в семейството има случаи на сърдечни заболявания, вероятността за инфаркт се увеличава. Възрастта е ключов фактор – рискът се увеличава значително след 45 години при мъжете и след 55 години при жените.
Мъжете също така са по-предразположени към инфаркт в по-ранна възраст. Нездравословният начин на живот, включващ тютюнопушене, липса на физическа активност и лоши хранителни навици, също представлява значителен рисков фактор.
Наличието на хронични заболявания като диабет, артериална хипертония, дислипидемия и затлъстяване допълнително увеличават възможността за настъпване на сърдечно-съдов инцидент.
Причините за инфаркт на миокарда обикновено са свързани с коронарната атеросклероза – това е процес, при който по стените на артериите се отлагат липиди, формирайки образувания, наречени плаки. С течение на времето тези плаки могат да се разкъсат, което води до образуване на кръвни съсиреци.
Формираният съсирек блокира притока на кръв и по този начин предизвиква инфаркт. Спазъмът на коронарната артерия е друга възможна причина – артерията се стеснява временно и ограничава кръвния поток към сърцето. Възпалителните заболявания на коронарните съдове също могат да доведат до развитие на подобно състояние.
Съществуват различни видове инфаркт на миокарда в зависимост от механизма на възникване и тежестта на състоянието. Най-сериозният е STEMI – това е инфаркт със ST-елевация, при който една от основните артерии, доставящи кръв към сърцето, се запушва напълно. Това води до значителни изменения в електрокардиограмата и предизвиква тежка увреда на сърдечната тъкан.
Друг вид инфаркт е NSTEMI – това е инфаркт без ST-елевация, при който артерията се запушва частично. Нестабилната ангина пекторис (прединфарктно състояние) се развива при непълно запушване на коронарната артерия. При нея клетките на сърдечния мускул не загиват и съответно наличие на състоянието не е равностойно на инфаркт.
Клиничната картина на миокарден инфаркт може да варира и невинаги са лесно разпознаваеми. Най-честият признак е силната болка в гърдната област, която обикновено се описва от пациентите като чувство за тежест или натиск.
Тази болка често се разпространява към раменете, ръцете, гърба, врата или челюстта. Може да бъде с различна продължителност или да отшумява и да се появява пак по-късно. Затрудненото дишане е друг често срещан симптом, който може да се появи самостоятелно или да се изяви заедно с болката в гърдите.
При някои хора се наблюдават гадене, повръщане и отделяне на студена пот. Замайването и внезапната слабост също могат да бъдат предупредителни знаци. В някои случаи инфарктът може да причини аритмия – неправилен сърдечен ритъм – което да доведе до настъпване на още по-сериозни усложнения.
Сред усложненията на миокардния инфаркт са сърдечната недостатъчност, при която сърцето не може да изпомпва кръв ефективно, и аритмиите, които могат да доведат до внезапна сърдечна смърт. Възможно е също разкъсване (руптура) на сърдечния мускул.
Диагностицирането на миокардният инфаркт е спешен процес, при който лекарите трябва бързо да потвърдят състоянието и да започнат лечение. Първата стъпка включва снемане на подробна анамнеза и провеждане на физикален преглед.
След това се провежда електрокардиограма, която може да установи изменения в електрическата активност на сърцето. Кръвните тестове също са важни – те измерват нивата на сърдечните ензими, като тропонин, който се освобождава в кръвта при увреждане на сърцето.
Тропонинът е най-важният показател за увреждането на миокарда. Назначават се и образни изследвания като ехокардиография и коронарна ангиография, за да се оцени по-точно състоянието на сърцето и да се установи наличието на запушвания.
Ехокардиографията се използва за диагностициране на механичните усложнения на инфаркта.
Лечението на инфаркт на миокарда започва незабавно след поставянето на диагнозата, обикновено в болнична среда. Използват се медикаменти като тромболитици, антиагреганти, бета-блокери, нитроглицерин и др.
При по-тежки случаи се прилага ангиопластика – процедура, при която запушената артерия се разширява с помощта на балон и се поставя стент.
При определени случаи или когато много от захранващите артерии са силно увредени, може да се наложи байпас хирургия, която създава алтернативни пътища за кръвоснабдяване на сърцето.
Профилактиката на състоянието изисква спазването на здравословен начин на живот и провеждане на правилна терапия за вече съществуващите хронични заболявания. Балансираната диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и полезни мазнини, е важна за сърдечното здраве.
Редовната физическа активност укрепва сърдечния мускул и подобрява кръвообращението. Спирането на тютюнопушенето значително намалява риска от запушване на артериите.
Контролът върху стреса, ограничаването на алкохола и редовното проследяване на стойностите кръвното налягане и нивата на холестерол са от съществено значение за превенцията.
Източници:
- Учебник по вътрешни болести на проф. д-р Захарий Кръстев, дмн от 2010 г., 159-162 стр.
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/heart-attack/symptoms-causes/syc-20373106
- https://www.nhs.uk/conditions/heart-attack
