Хипертиреоидизъм

Хипертиреоидизмът е състояние, при което се повишава нивото на отделяните от щитовидната жлеза тиреоидни хормони. Тя е най-голямата ендокринна жлеза в човешкото тяло и хормоните ѝ имат голямо значение за поддържането на нормалния метаболизъм в организма. Хипертиреоидизмът е свързан с повишена продукция на щитовидните хормони – тироксин (Т4) и/или трийодотиронин (Т3).

Макар често да се използват като синоними, хипертиреоидизмът и тиреотоксикозата не се отнасят до едно и също нарушение. Хипертиреоидизмът може да бъде причина за възникване на тиреотоксикоза, но тя може да се развие вследствие и на други състояния, което има голямо значение при провеждане на терапията.

Сред причините за развитие на хипертиреоидизъм са автоимунни заболявания, засягащи щитовидната жлеза, като Безедовата болест, наричана още болест на Грейвс (най-честа причина), следродилната тиреотоксикоза и лимфоцитният тиреоидит. Причини за развитие на състоянието могат да бъдат и някои инфекции, както и неоплазми.

Заболяването се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. При голяма част от случаите се установява повишено производство на щитовидни хормони от цялата ендокринна част на жлезата, въпреки че е възможно в по-редки случаи повишената продукция да се осъществява само от единичен възел - състояние, известно като токсичен аденом на щитовидната жлеза.

След Безедовата болест се нарежда подострият тиреоидит като втора по честота причина за развитие на хипертиреоидизъм, при който е налице разрушаване на тъканта на щитовидната жлеза. Токсичната полинодозна гуша протича с леко повишаване на нивата на хормоните и се характеризира с по-леки симптоми. Увеличени нива на щитовидни хормони в серума могат да са свързани и с възпаление на щитовидната жлеза - тиреоидит. Известен представител на тази група заболявания е тиреоидитът на Хашимото.

Симптомите на заболяването варират при всеки пациент. Могат да настъпят внезапно или да се развият плавно с течение на времето. Тъй като хормоните на щитовидната жлеза засилват ефекта на симпатикусовата нервна система, сред типичните симптоми на заболяването са безпокойство, вътрешно напрежение, нервност, възбуда, повишено изпотяване, непоносимост към топлина, треперене, нарушена концентрация, паник атаки, загуба на тегло, сърцебиене, трудно заспиване и лесно събуждане, мускулна слабост, нарушения в менструацията при жени, топли вълни и др.

Снимка: iStock

Пациентите могат да съобщават за засилена чревна перисталтика, в резултат на която настъпват чести диарични изхождания. Някои от засегнатите съобщават за гадене и повръщане. При наличие на субклиничен хипертиреоидизъм са налице слабо изразени до липсващи симптоми на хипертиреоидизъм. Пациентите, които страдат от Безедова болест, обикновено имат по-ясно изразени симптоми, тъй като хормоналните нива при това заболяване са най-високи.

Характерен симптом на Безедовата болест е екзофталмът (изпъкнали очни ябълки). Тиреотоксичната криза представлява особено тежка форма на тиреотоксикоза, която протича с повишена температура, бърз и аритмичен пулс, безпокойство, напрежение, повръщане, диария. Тя е спешно състояние, което налага търсенето на незабавна медицинска помощ.

Диагнозата се поставя от ендокринолог. Изследва се нивото на тиреостимулиращия хормон (TSH), който се произвежда от хипофизната жлеза в мозъка и на принципа на обратната връзка регулира продукцията на тироидните хормони.

При хипертиреоидизъм нивото на TSH в кръвта е под долната референтна стойност (

Ако лекаря подозира наличие на амтоимунен тиреоидит се провежда тест за наличие на антитела срещу тиреоидната пероксидаза (анти-TPO). При много здрави хора обаче могат да бъдат установени леко повишени стойности на анти-TPO, което прави този тип изследване неподходящо при провеждане на скрининг. Ако лекарите се съмняват в причината за тиреотоксикозата, могат да назначат провеждането на образно изследване, наречено сцинтиграфия.

Тъй като пациентите с хипертиреоидизъм са предпазположени към сърдечно-съдови заболявания, лекарят може да назначи провежда на електрокардиограма (ЕКГ), за да се изключи наличието на сърдечна недостатъчност или предсърдни аритмии.

Лечението на хипертиреоидизма се състои в спазване на подходяща диета (трябва да се избягват храните, богати на йод, защото той може да възпрепятства лечението), а също и в провеждане на подходящо симптоматично лечение на неприятните клинични признаци.

За овладяване на заболяването се използва терапия с антитиреоидни средства, назначени от лекуващия лекар. Тези лекарства се прилагат за постигане на дългосрочен контрол върху хипертиреоидизма. Антитиреоидните медикаменти потискат включването на йода в тирозина и по този начин блокират образуването на йодтирозин. По този начин се блокира и образуването на хормони от щитовидната жлеза и настъпва спад в концентрацията им в кръвта в дългосрочен план.

Ако заболяването влезе в стадий на ремисия, приемът на медикаментите се преустановява по преценка на лекуващия лекар. Лечението на бременни жени се определя внимателно от лекуващия лекар. Възможно е и лечение с радиоактивен йод, но трябва да се има предвид, че това лечение може да доведе до състояние на хипотиреоидизъм при пациенти с Безедова болест.

Лечение с радиоактивен йод никога не се прилага при бременни жени, кърменето също е контраиндикация. В краен случай маже да се пристъпи към оперативно отстраняване на щитовидната жлеза. Процедурата се нарича тироидектомия и се прилага ако хипертиреоидизмът е особено тежък или ако прилаганата до момента терапия по една или друга причина не е достатъчно ефективна.

Източници: