Грипът представлява остра вирусна инфекция, която се причинява от грипни вируси тип A, B и C. За него е типична зимна сезонност, има кратък инкубационен период и бърза прогресия на симптомите. Засяга главно респираторния тракт, но може да има и прояви и от страна на други органи и системи.

Най-голяма изменчивост е характерна за грипните вируси от тип A. Развитието им не е ограничено единствено в рамките на човешкия организъм - то е възможно и при някои животински видове като птици, свине, кучета, котки и коне. За разлика от тях, грипните вируси от тип B се срещат главно при човека. Освен това изменчивостта при грипа от тип B е по-бавна и това е предпоставка за изграждане на по-дълготраен имунитет след преболедуване. Грипът от тип C причинява леки форми на заболяването при деца. Възможно е да предизвика и възникването на малки епидемии.

Грипните вируси се предават по въздушно-капков път. Вирусът се разпространява чрез секретите от горните дихателни пътища, които се отделят при говорене, кихане или кашляне. Децата са важно звено във веригата на предаване на вирусите, тъй като те могат да ги отделят за период, по-дълъг от две седмици.

Заразата може да се предаде не само от човек на човек, но и при контакт с животни, тор, прах или секрети, попаднали върху дихателния епител или конюнктивата. Рискови групи за тежко протичане на грипа са децата, ненавършили 2 години, възрастните над 65 години, бременните, имунокомпрометираните пациенти, пациентите със затлъстяване, както и онези, които страдат от различни хронични заболявания.

След като вирусът попадне върху лигавицата на горните дихателни пътища, той навлиза в клетките на организма и започва да се размножава. След като се репликира, вирусът попада в редица вътрешни органи - сърце, бъбреци, черен дроб, централна нервна система, храносмилателна система. Най-същественото увреждане засяга трахеята – развива се състояние, наречено трахеит.

Започват да се произвеждат проинфламаторни цитокини, които водят до развитие на токсоинфекциозен синдром. Вирусът на грипа причинява състояние на анергия на имунната система, което прави организма податлив на развитието на вторични инфекции.

Сред усложненията на грипа са вирусната пневмония, тежкият ларинготрахеит, сърдечно-съдова слабост, перикардит. От страна на централната нервна система може да се развие мозъчен оток, менингит и енцефалит. Може да настъпи и остро възпаление на средното ухо – отит. При деца и подрастващи може да се наблюдава синдром на Рей, който протича с бързо развиваща се енцефалопатия.

Инкубационният период при грип е кратък и продължава между един и три дни. Началото на клиничната симптоматика е внезапно, а оплакванията прогресират бързо. Температурата се повишава, често над 39 градуса по Целзий. Придружават я втрисане, болки в мускулите и ставите, главоболие, фотофобия (чувствителност към светлина) и понижен апетит.

Пациентите се оплакват от отпадналост и общо неразположение. В носа и гърлото се усеща характерна сухота, която бързо прераства в оток на назалната лигавица. Дишането е затруднено, преглъщането е трудно, от носа се отделят секрети, а очите са зачервени и сълзят.

Началото на заболяването включва суха кашлица, която впоследствие става влажна и продуктивна. Кашлицата е упорит симптом и дори при липса на усложнения може да се задържи за период, по-дълъг от две седмици. Гастроинтестиналните симптоми като гадене, повръщане и диария се срещат основно при децата.

В зависимост от тежестта на протичане, грипът може да има четири форми: лека, средно тежка, тежка и фулминантна. Тежката форма се развива бързо, съпроводена е от температура над 40 градуса по Целзий и чести усложнения. Фулминантната форма протича със свръхостра прогресия на заболяването. Могат да се развият сърдечно-съдова, дихателна и бъбречна недостатъчност, енцефалит. В рамките на две денонощия може да настъпи летален изход.

Диагнозата се поставя лесно. Изследват се секрети от горните дихателни пътища. За бързо доказване на вирусни антигени се използват имунохроматографски антигенни тестове. Изолирането на грипните вируси върху клетъчни култури или кокоши ембриони е времеемък метод и има ретроспективен характер. Въпреки това е най-надеждният начин за доказване на инфекцията. Лечението при неусложнените случаи е симптоматично и може да се проведе в домашни условия.

Пациентът трябва да почива на легло, да приема течности редовно, използват се нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и др. Налични са и ефикасни противовирусни медикаменти за етиологично лечение на грипа. Те се прилагат при пациенти от рискови групи, при които заболяването протича тежко и съществува риск от развитие на усложнения.

Профилактиката на заболяването е възможна чрез приложението на ваксини. Тъй като вирусите са изменчиви, имунитетът, който се развива след преболедуване или ваксинация, е краткотраен. Поради тази особеност се налага провеждането на активна ваксинационна профилактика преди началото на всеки зимен сезон. С най-голямо значение е профилактиката на рисковите групи, на медицинските лица и на работещия в детски колективи персонал.

Профилактиката може да се реализира и с приложение на противовирусни медикаменти. Разбира се, за предотвратяване на инфекция, задължително е спазването и на здравословни навици като редовно миене на ръцете, дезинфекция и употреба на лични предпазни средства като маски на обществени места. При кихане и кашляне следва да се покрият устата и носа с носна кърпичка.

*Източници:

Продължи да четеш