Екземата е хронично възпалително заболяване на кожата, което се характеризира с периоди на обостряне и ремисия. Заболяването се среща често както сред деца, така и при възрастни, като при някои хора проявите му намаляват с възрастта, докато при други се запазват или дори се наблюдава влошаване.
Трите основни вида екзема са атопичния, себорейния и контактния дерматит. Атопичният дерматит често се среща при деца. Протича с червеникави лющещи се петна. Себорейният дерматит засяга частите от тялото, които са богати на мастни жлези – скалпа, лицето, гърба и гърдите. Контактният дерматит се предизвиква от дразнещото влияние върху кожата на различни дразнители – козметични продукти, прах за пране и др.
Симптомите на екземата са зачервяване, сухота, сърбеж и понякога – образуване на малки мехурчета. Хроничното разчесване на засегнатите зони често води до удебеляване на кожата и промяна в нейния цвят. При някои пациенти могат да се наблюдават пукнатини, които са болезнени и могат да се превърнат в причина за развитие на вторични инфекции.
Съществуват няколко фактора, които увеличават риска от развитие на екзема. Освен наследствеността, фактори като замърсяване на околната среда, неправилен начин на хранене, стрес и неблагоприятни климатични условия също могат да причинят възникването на заболяването.
Контактът с различни дразнещи вещества, като сапуни, перилни препарати и някои тъкани често води до дразнене на кожата и може да провокира симптоми на екзема.
Диагнозата се базира главно на пациентската анамнеза и на клиничната картина. Могат да се извършат тестове за наличие на алергии или кожна биопсия, за да се изключат други заболявания, които могат да протичат със сходна симптоматика. Тези допълнителни изследвания са полезни, когато клиничната картина не е типична за заболяването или когато пациентът не реагира на предписаното лечение.
Екземата може да доведе до развитие на различни усложнения. Често се развиват бактериални инфекции, особено когато защитния слой на кожата е нарушен. Инфекциите могат да се проявят с образуване на мехури, подуване и болка. Пациентите с екзема са по-уязвими към развитие на алергии към различни вещества.
Лечението на екземата зависи от тежестта на симптомите. В терапията се включват емолиенти, които поддържат кожата хидратирана и я предпазват от напукване и изсушаване. Кортикостероидните кремове потискат възпалението и облекчават сърбежа.
При хронични и резистентни форми на екзема може да се наложи използването на имуносупресивни препарати или фототерапия. Антихистамините също могат да бъдат полезни за повлияване на сърбежа, особено през нощта.
Източници:
- Учебник по дерматология и венерология под редакцията на проф. Никола Златков, 58-72 стр.
- https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9998-eczema
