Дифтерията представлява остро заразно инфекциозно заболяване, което се числи към респираторните инфекции. Заразяването става по въздушно-капков или контактен път.
Дифтерията протича особено тежко при малки деца под 5-годишна възраст. След въвеждането на задължителната имунизация срещу инфекцията, нейното разпространение е значително ограничено.
Известни са няколко основни вида на заболяването.
- Дифтерия на фаринкса — най-честата форма, която протича с образуване на характерни налепи.
- Ларингеална дифтерия — тя може да се развие в хода на фарингеалната дифтерия, но е възможно да започне и от ларингеалната област.
- Назофарингеална дифтерия — тук се засягат устната кухина, фаринкса и ноздрите.
- Кожна дифтерия — среща се при нарушаване на целостта на кожата, което създава предпоставка за навлизане на инфекцията в организма.
Симптоматиката се развива до седмица след инфектирането. Наблюдават се болка в гърлото, кашлица, трудно преглъщане, образуване на налепи, треска, главоболие. Лимфните възли са подути и болезнени.
Ако дифтерията протича тежко е възможно да се образува плътна мембрана, която се локализира върху фаринкса или сливиците, но съществува вероятност и да засегне голяма част от дихателните пътища. Заболяването може да предизвика образуването на кожни лезии, които формират язви. Те са покрити със сива мембрана и не зарастват.
Причинители на дифтерията са представители на род Corynebacterium. Коринебактериите имат формата на бухалка, откъдето идва и названието им. Бактерията секретира специален токсин, който уврежда всички клетки. Основният му ефект се проявява по съседство на мястото на проникване на причинителя и може да окаже въздействие върху сърцето и нервите.
Диагнозата се базира на епидемиологичната анамнеза и физикалния преглед на пациента. Назначават се и кръвни и уринни изследвания, които да докажат наличие на биохимични и хематологични промени, които бактерията предизвиква — наблюдават се изменения в белия кръвен ред и възпалителните маркери.
Диагнозата се потвърждава чрез микробиологично изследване. При подозрение за увреда на вътрешни органи, лекарят назначава провеждането на образни изследвания.
Чести усложнения на дифтерията са сърдечните проблеми и различни неврологични нарушения. Такива са например парезите, които могат да засегнат мускулите на врата, гърлото, очите или дихателната мускулатура. Съществува опасност токсините да се разпространят в кръвта, което да увреди редица вътрешни органи. Възможно е заболяването да причини дори летален изход.
Лечението на дифтерията включва приложение на противодифтериен серум, който понижава риска от тежко протичане и ограничава възможностите за разпространение на инфекциозния процес. Спрямо оплакванията на пациента се прилага терапия за симптоматично повлияване на неразположенията. Етиологичното лечение на инфекцията се състои в прилагане на антибиотици — макролиди и пеницилини.
Възможно е заболяването да бъде профилактирано. Това става чрез имунизация с комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш по схема, започвайки с първи прием при навършване на два месеца. След това се извършва реимунизация по график, която осигурява поддържане на изградения имунитет.
Източници:
