Цьолиакията представлява генетично-обусловено автоимунно заболяване на храносмилателната система, което е свързано с нарушение на резорбцията на храната.

 

Известно е още под наименованията глутенова ентеропатия, идиопатична стеаторея и нетропическо шпру. При цьолиакията лигавицата на тънкото черво се уврежда при контакт с храни, богати на глутен.

Цьолиакията се разделя на симптомна и безсимптомна, като последната може да бъде открита при роднини на засегнатия и се доказва в началните си етапи само с чревна биопсия.

Началото на клиничната изява започва в ранното детство, като след това симптомите показват тенденция да намаляват. Вторият пик на заболяването се наблюдава между 30 и 40 години, а третият - след 60.

Клиничната картина се изразява в нарушена абсорбция на храната. Типични симптоми са диария, отслабване, стеаторея (повишено количество мазнини в изпражненията) и подуване на корема. Развива се калориен и витаминен дефицит.

При жените могат да се наблюдават стерилитет и спонтанни аборти. Засегнатите страдат от промени в настроението. Могат да се наблюдават периферна невропатия, припадъци, атаксия. Диагностицираните с цьолиакия имат повишен риск от развитие на злокачествено заболяване.

Причините за развитието на заболяването са генетични и имунологично обусловени.

Диагнозата се поставя с помощта на тънкочревна биопсия. В кръвта на болните се доказва наличие на антитела. За потвърждаване на стеатореята се изследват фекални проби. Могат да се проведат и образни изследвания като коремна ехография и ендоскопия.

Снимка: Canva

Усложненията при цьолиакия включват:

  • недохранване;
  • репродуктивни проблеми;
  • повишен риск от развитие на остеопороза;
  • неврологични нарушения;
  • лактозна непоносимост;
  • тумори на храносмилателната система;
  • сърдечна недостатъчност и коронарна болест на сърцето и др.

Лечението включва доживотно ограничаване на храните, които съдържат глутен. Безглутеновата диета възстановява активността на гастроинтестиналния тракт и поддържа заболяването в ремисия. Най-често ефектът ѝ се наблюдава няколко седмици след старта на провеждането ѝ. 

Източници: