Спинална мускулна атрофия: Диагноза, която вече не звучи като присъда

Ранният скрининг, три новаторски терапии и активната научна работа променят живота на пациентите със СМА
Спинална мускулна атрофия: Диагноза, която вече не звучи като присъда

Спиналната мускулна атрофия е рядко и често фатално генетично заболяване, което води до мускулна слабост и прогресивна загуба на двигателна функция.

То засяга 1 на 11 000 новородени. В България са диагностицирани около 160 пациенти с това рядко заболяване, като в момента те имат достъп до лечение по всички най-нови стандарти. 

В зависимост от възрастта при изява на първите симптоми и тежестта на протичане заболяването се класифицира в пет типа – 0, 1, 2, 3, 4.

Спиналната мускулна атрофия има различни форми, като най-тежката е тип 1, която обикновено се проявява в ранна детска възраст.

Какво представлява спиналната мускулна атрофия?

Спиналната мускулна атрофия (СМА) е генетично невромускулно заболяване, при което специализирани нервни клетки в гръбначния мозък и мозъчния ствол постепенно загиват.

„При недостиг на протеина SMN тези неврони се повреждат, а мускулите отслабват прогресивно“, обясняват от Националния институт по неврологични заболявания и инсулт (NINDS). 

Генетичната основа

Коренът на проблема е мутация в гена SMN1. Тежестта на клиничната картина зависи от броя копия на „резервния“ ген SMN2 – колкото повече са те, толкова по-леко протича болестта. Наследяването е автозомно-рецесивно: при двама носители рискът всяко дете да бъде засегнато е 25%.

Степени на Спинална мускулна атрофия

СМА обикновено се категоризира в няколко типа въз основа на възрастта, на начало и тежестта на симптомите: 

Тип 0 (пренатален)

Това е най-рядката и най-сериозна форма на СМА. Тип 0 често започва, когато бебето расте в утробата.

Снимка: iStock

Бебето може:

  • Да се движи по-рядко или да спре да се движи в утробата
  • Да се роди със сериозна мускулна слабост
  • Да има по-меки, отпуснати мускули (хипотония)
  • Да липсват рефлекси
  • Да има парализа от двете страни на лицето
  • Да има сърдечни проблеми при раждането (вродени сърдечни проблеми)
  • Да има слаби дихателни мускули, пише webmd.

Тип 1 (най-тежката форма, започваща в ранна детска възраст)

Може да се появи между раждането и 6-месечна възраст. Много деца с тип 1 имат два до три SMN2 гена. Въпреки че мускулите на бебето може да са силни в началото, те отслабват с времето. Синдромът засяга главно долните крайници. Бебе може:

  • Да не може да поддържа главата си самостоятелно
  • Да не седи изправено без помощ
  • Да има отпуснати ръце и крака (хипотония)
  • Да има проблеми с преглъщането или по-висок риск от поглъщане на течност в дихателните си пътища
  • Да движи езика си неравномерно
  • Да събира слюнка
  • Да има проблеми с дишането
  • Да има камбановиден гръден кош
  • Да се развива по-бавно
  • Да губи тегло или да не яде толкова много

Някои видове лечения могат да помогнат за доставянето на кислород до тъканите и органите на вашето бебе. Поради проблеми с дишането много деца живеят до около 2-годишна възраст. Но с респираторно лечение някои деца могат да живеят по-дълго.

Тип 2 (хронична форма, започваща в ранна детска възраст)

Около 20% от децата с тип 2 проявяват симптоми между 3 и 15 месеца.

Детето може:

  • Да се изправи в даден момент (може да се забави)
  • Да не може да стои или да ходи без помощ
  • Да има проблеми с преглъщането
  • Да има проблеми с дишането
  • Да има изкривен гръбнак (сколиоза)
  • Да има ограничено движение на ставите
  • Да получи проблеми със срастването на долната челюст

Детето може да загуби способността си да седи, докато стане тийнейджър. Почти две трети от децата със SMA тип 2 живеят до около 25-годишна възраст.

Тип 3 (хронична форма, започваща в детството)

Около 3 от всеки 10 души с тип 3 проявяват симптоми между 18 месеца и зряла възраст. Мускулната слабост може да означава, че: 

  • Имате проблеми с бягането
  • Имате проблеми с изкачването на стълби
  • Може да падате по-често
  • Нуждаете се от помощ при ставане от стол
  • Може да се нуждаете от инвалидна количка, за да се придвижвате, когато пораснете
  • Имате проблеми с краката
  • Вероятно няма да имате проблеми с дишането
  • Вероятно нямате сколиоза (изкривен гръбнак)

Тип 4 (най-леката и най-рядка форма, започваща в зряла възраст)

Около 1 на всеки 20 души със СМА има тип 4. Симптомите започват около 30-годишна възраст:

  • Може да ходите и никога да не се нуждаете от инвалидна количка
  • Имате мускулна слабост в долната част на краката и крайниците
  • Имате потрепвания
  • Нямате проблеми с дишането

Физиотерапията помага. Много хора с тип 4 продължават да работят в продължение на много години.

Скринингът спасява време – и животи

Ранната диагноза позволява лечението да започне по-рано, когато е доказано, че е най-ефективно, което води до значително по-добри резултати в двигателното развитие и подобрена преживяемост.

Без лечение дори деца с по-леки форми могат да развият значително увреждане с течение на времето. Заболяването водеща наследствена причина за детска смърт.

Три терапии спасяват животи

Три новаторски терапии, драстично променят перспективите за хора със СМА, превръщайки опустошителната диагноза в лечимо състояние.

Благодарение на тях много деца не само оцеляват, но и постигнат ключови етапи като самостоятелно сядане, ходене и дишане без апаратна помощ, пише medicalexpress.

Снимка: iStock

Генна терапия – еднократна интравенозна инфузия, която доставя функциониращо копие на SMN1 директно в моторните неврони и подобрява функциите им. Въведена е в България през 2022 г. 

Модифициран антисенс олигонуклеотид – прилага се интратекално и „препрограмира“ SMN2, за да синтезира повече полезен протеин. Медикаментът е одобрен за всички форми на СМА.

Молекула-модификатор на сплайсинга на РНК – Evrysdi е името на първото и единствено перорално лекарство за СМА, което може да се приема у дома. То действа, като увеличава производството на протеин SMN в централната нервна система и в цялото тяло. одобрен за употреба при пациенти с всички видове СМА и от всички възрасти.

Какво следва в научните лаборатории?

Въпреки че съществуващите терапии трансформират лечението, изследователите продължават да рабогтят с фокус върху подобряване на резултатите през целия живот. В момента се проучват няколко обещаващи пътя:

Подобряване на доставянето и достъпа до лекарства. Полагат се усилия за максимално използване на начина, по който се прилагат настоящите лечения, като се минимизира инвазивността, намалява честотата на приемане, подобрява се тяхната трайност и се разширява достъпът по целия свят. 

Регенеративни и възстановителни подходи. Учените изследват начини за възстановяване или регенериране на моторни неврони и мускулна тъкан, вече загубени от СМА. Това включва терапии със стволови клетки, както и използването на невропротективни средства и мускулно-насочени лечения. Идеята е укрепване на мускулната функция и възстановяване на мобилността при индивиди, които започват лечение по-късно в живота.

Комбинирани терапии: Тъй като нито едно лечение не обхваща напълно всеки аспект на заболяването, комбинираните стратегии се превръщат във все по-голям фокус на изследванията. 

Стратегии за ранно откриване и интервенция: Изследванията са фокусирани и върху все по-ранна диагностика, дори преди раждането. Напредъкът в пренаталния скрининг, съчетан с нововъзникващите терапии в утробата, може един ден да позволи интервенция преди моторните неврони да започнат да дегенерират, предлагайки потенциал за наистина предсимптоматична грижа.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.