Плексус е медицинското наименование на снопчето от нерви, отговарящо за сетивността и двигателните функции в различни части по хода на гръбначния стълб, пише здравният сайт WebMD.
Шийно-раменната и кръстно-поясната области са най-често срещаните зони, където се проявява заболяването. То е характерно по-често за мъжете, тъй като те са по-активни и често се натоварват физически.
Снопчето от влакната в плексуса е съставено от периферни нерви, които са естествено продължение на гръбначните ганглии, разположени извън гръбначномозъчния канал.
Възпалението на тези нервни влакна води до промяна във функционирането им, което пък след време повлиява ставните структури и мускулите в прилежащата област.
Развива се заболяване, което медиците наричат плексит. Той причинява различни по степен поражения – всичко зависи от обхвата на възпалителния процес (дали става дума за единичен нерв, или за цялото снопче периферни нерви).
Какви са симптомите?
Плекситът може да протече без ясно изразена симптоматика в началния етап, но има и случаи, при които пациентите се оплакват от:
- остра и пареща болка, разгръщаща се по продължение на прилежащите крайници,
- ограничаване на двигателните функции,
- скованост, изтръпване, мравучкане и пареза,
- частична или пълна липса на чувствителност,
- усещане за студ,
- мускулна слабост.
Ако човек изпитва такъв дискомфорт, трябва да се консултира с лекар. Оставен без лечение, възпалителният процес рано или късно ще доведе до по-тежки физиологични увреждания.
Специалистите обясняват още, че плекситното възпаление може да ограничи двигателния и мускулен тонус не само в една, а в няколко зони в тялото.
Обикновено податливи на такъв тип увреждане са снопчетата от периферни нерви в горната част на гръбначния стълб. Възпалението протича в два етапа – неврологичен и паралитичен. Вторият може да се избегне чрез навременна диагностика и лечение.
Къде и кога се усеща болка?
Засегнатата шийна (цервикална) зона поражда болки и скованост в тила и шията. Възпалението на тези снопчета от нервни влакна води не само до изброените по-горе симптоми, но и до усещането за органно нарушение – пациентът се оплаква от задух и смята, че има белодробен проблем.
Брахиалният плексус се отличава от другите видове по двигателните и сетивните поражения в рамото, плешките и горните крайници. Типичен симптом за това заболяване е трудното сгъване на предмишницата, ограниченото движение на рамото и плешката, изтръпването и мускулната слабост в горните крайници, което води до неспособност за захващане и задържане на предмети.
Възпаленията в лумбалната и сакралната област поразяват нервно-мускулните структури в таза, разпростирайки се към подбедрицата и достигайки до стъпалото.
Напредналият етап на мускулната атрофия смущава разгъването и сгъването на бедрото, нарушава стабилността и ограничава сетивността на ходилото, обясняват специалистите. И допълват, че най-често пациентите се оплакват от дискомфорт в тазобедрената става.
Кой е виновен?
Плекситът може да има хроничен или остър характер. Причините за развитието на това заболяване при възрастните хора са най-вече от дегенеративен характер – настъпването на промени в прешлените, като се образуват костни шипчета или дискова херния по хода на гръбнака.
В по-редки случаи причините може да са туморни процеси, изкълчване на раменната става или преразтегляне на снопче от нерви. Това са фактори, отключващи заболяването при малки деца и млади хора. Не рядко обаче причинители на болестта могат да бъдат вируси, т.е. простудните заболявания също могат да окажат влияние.
Как се диагностицира?
Диагностиката на плексита не е много лесна, тъй като симптомите са много близки с друго заболяване, което е наречено цервикален радикулит, твърдят специалистите. От думите им става ясно, че между двете заболявания има голяма разлика, що се отнася до лечението.
При плексита с течение на времето се постига възстановяване от само себе си, а при цервикалния радикулит е възможно настъпването на трайни увреждания. Ето защо в първия случай физиотерапията помага, но във втория се налага операция.
Какво е лечението?
През първите дни след установяване на заболяването лечението е насочено в посока намаляване на болката. Специалистите обикновено започват с предписването на медикаменти, облекчаващи дискомфорта – такива са кортикостероидите, нестероидните противовъзпалителни средства и аналгетиците.
Добре би било да се знае обаче, че самото обезболяването е само симптоматично лечение, а подобрение на състоянието настъпва след лечение на следствието. В този смисъл възпалението на нерва или на снопчето от нервни влакна предизвиква атрофия на прилежащите мускулни групи и ставни блокажи, които могат да бъдат избегнати при навременна физиотерапия.
Плекситът нарушава локалното кръвообращение на нервната тъкан и води до мускулна атрофия, което след време предизвиква частична или пълна пареза на засегнатия крайник (било то ръка или крак). За да не се стига дотам, се налага засегнатите периферни нерви да бъдат лекувани своевременно и ефективно.
Това на практика означава прием не само на медикаменти, но и ходене на физиотерапия – провеждането на лечебна физкултура, масажи, взимането на топли вани, акупунктура, прилагане на нискочестотен или високочестотен ток, а понякога и лазерна терапия.
Физиотерапия и хранене
Редно е да се знае, че пациентите реагират по различен начин на физиотерапията. При някои от тях лечението може да отнеме повече време и затова се изисква упоритост и постоянство, обясняват още специалистите. И допълват, че макар и рядко, понякога се налага и оперативна намеса в засегнатата област.
Хранителният режим също трябва да бъде съобразен със заболяването. Диетата в този случай е често подценявана, обясняват медиците. И съветват пациентите си да наблегнат на т.нар. антиоксиданти, на плодовете и зеленчуците (особено на тези с витамин B и C), на нискомаслените млечни продукти, на морските дарове (заради наличието на омега-3 мастни киселини) и билките.
Всичко това помага за овладяването на невропатията, чието нелекуване би оказало фатален ефект върху двигателната активност.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
