Глутенът често се свързва с неблагоприятни последици за здравето, но нови доказателства сочат, че пептидите, получени от глутен, могат да имат антиоксидантни, антидиабетни и дори защитни ефекти за организма, информира специализираното издание NewsMedical.
Едно от последните проучвания, публикувано в международното, рецензирано списание Foods изследва глутеновите протеини, подчертавайки тяхната роля в свързаните с глутена разстройства и освобождаването на полезни биоактивни пептиди по време на храносмилането и ферментацията.
Днес, когато безглутеновите храни са почти издигнати в култ и се превръщат в изключително популярни, точната информация относно този хранителен модел е изключително важна.
Двете страни на глутена
Глутенът е група складови протеини, които се срещат предимно в пшеницата, като по-малки количества присъстват в ечемика и ръжта. Той е ценен, тъй като придава еластичност, структура и текстура на тестото, което го прави от съществено значение в хляба, тестените изделия и печивата.
Глутенът обаче е свързан и със здравословни проблеми при чувствителни хора.
Цьолиакията (целиакията) засяга около 1% от хората. Това е автоимунно заболяване, което се задейства, когато хора със специфични гени консумират глутен. Нецьолиакична глутенова чувствителност (наричана още глутенова непоносимост) и алергията към пшеница също причиняват чревни и телесни симптоми, но чрез различни механизми.
За нецьолиакична чувствителност експертите все по-често използват термина „нецеьолиакична чувствителност към пшеница/глутен“, тъй като други компоненти на пшеницата, като трипсинови инхибитори и ферментируеми въглехидрати (FODMAP), също са разпознати като чести причинители на симптоми.
В същото време глутенът не е изцяло вреден. Храносмилането, ферментацията или микробната активност могат да освободят биоактивни пептиди, които поддържат антиоксидантната защита, регулирането на кръвното налягане и имунната функция.
Именно тази двойствена природа подчертава сложната роля на глутена в човешкото хранене.
Структура и състав на глутена
Глутенът се състои от глиадини (разтворими протеини) и глутенини (неразтворими полимери). Глиадините, богати на глутамин и пролин, са устойчиви на храносмилането и могат да провокират имунни реакции. Глутенините, съставени от високо- и нискомолекулни субединици, осигуряват еластичност и здравина на тестото.
Глутеноподобни протеини се срещат и в ечемика, ръжта и овеса. Докато ръжта и ечемикът често предизвикват болестта на Крон, овесът като цяло е по-малко имуногенен, но е проблематичен за някои пациенти.
Молекулярната сложност на глутена обяснява неговите желани свойства за печене и неговата устойчивост в червата, където резистентните пептиди могат да активират имунни отговори.
Глутенова непоносимост
При цьолиакия, непълното храносмилане оставя глутеновите пептиди непокътнати. Модифицирани от тъканната трансглутаминаза (ензим, отговорен за свързването на определени протеини, който се намира в червата), тези пептиди силно се свързват с имунните рецептори, предизвиквайки възпаление, чревно увреждане и симптоми като диария, анемия и загуба на тегло.
Други фактори, като вродени пептиди, дисбаланс на чревната микробиота или вирусни инфекции, също могат да повлияят на началото на заболяването. Единственото лечение е доживотна безглутенова диета.
Нецьолиакичната глутенова чувствителност (Non-celiac gluten sensitivity) остава слабо дефинирана.
Симптоми като подуване на корема, коремна болка и умора се подобряват с намаляване на пшеницата или глутена, но тригерите могат да включват други компоненти. За разлика от цьолиакията, нецьолиакичната глутенова чувствителност (чувствителност към глутена без цьолиакия) не причинява трайни чревни увреждания.
Ползи, свързани с глутена
Наред с рисковете си, глутенът е източник на пептиди (органични молекули, съставени от важни аминокиселини) с потенциал за насърчаване на здравето. Те се освобождават по време на храносмилането, покълването или микробната ферментация.
Антиоксидантните пептиди неутрализират свободните радикали, намалявайки оксидативния стрес, свързан с хронични заболявания.
Някои също така понижават кръвното налягане, като инхибират ангиотензин-конвертиращия ензим. Други пептиди демонстрират имуномодулираща или антидиабетна активност.
Глутеновите екзорфини (друг вид пептиди) могат да повлияят на настроението, апетита и чревната функция. Някои изследователи дори предполагат възможни връзки с неврологични или неврологични разстройства, свързани с развитието, като аутизъм или шизофрения, но все още няма конкретни доказателства в тази посока.
Как да намалите глутеновата непоносимост
Ферментацията с бактериални щамове, особено млечнокисели бактерии, може да разгради глутеновите протеини и да освободи полезни пептиди.
Има лесен достъп до достатъчно естествено безглутенови храни, като месо, яйца, млечни продукти, плодове, зеленчуци, ориз, елда и киноа, които могат да заместят традиционните източници на глутен.
За болестта на Крон например безглутенова диета все още е единственото доказано лечение, въпреки че иновативни стратегии могат да облекчат ограниченията и да подобрят качеството на живот.
„Важно е да се знае, че глутенът по своята същност не е вреден за повечето хора. Доста храни на основата на пшеница могат да бъдат част от балансиран начин на хранене и дори могат да осигурят ползи за здравето. Предизвикателството е да се използват ползите от глутена, като същевременно се минимизират рисковете за тези, които имат чувствителност”, съветват експертите.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
