Циститът представлява възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Това е най-често срещаното урологично заболяване при жените.

Циститът не е заразно заболяване и не може да се предаде на партньора при полов контакт.

Според протичането си, циститът се разделя на остър и хроничен.

Докато острият цистит възниква внезапно, хроничният настъпва като резултат от неправилно лекуван остър цистит или като усложнение на други системни заболявания.

Снимка: iStock

Спрямо причинителя на заболяването, циститът бива:

  • бактериален;
  • интерстициален – причинителят е неизвестен;
  • хламидиален – развива се след инфекция с хламидии;
  • трихомонален – причинява се от Трихомонас вагиналис;
  • травматичен – при травми на пикочния мехур;
  • хеморагичен – протича с кръв в урината;
  • радиационен – при провеждане на лъчетерапия.

Оплакванията включват чести позиви за уриниране, съпроводени с парене, болка и чувство за недоизпразнен пикочен мехур. Уринирането може да е на малки порции. Понякога се наблюдава и кръв в урината. Нормално човек уринира около 7 пъти на ден.

Снимка: iStock

При цистит честотата на посещенията на тоалетната може да нараснат до 60 в рамките на денонощие.

Причинител на цистита в преобладаващия брой случаи е бактерията Ешерихия коли. Жените са предразположени към заболяването поради близостта на ректума до отвора на пикочния канал и късата му дължина.

Бактериите могат да попаднат в пикочната система по време на полов акт, при дехидратация, по време на бременност, при неспазване на добра лична хигиена, при системни заболявания като диабет.

Диагнозата се базира на подробен разпит за състоянието на пациента. Провежда се изследване на урината, което дава информация за наличието на възпалителен процес, както и за присъствието на кръвни клетки или белтък.

За установяване на бактериалния причинител се прави микробиологично изследване. От образните изследвания могат да бъдат назначени ехография, рентгенография, цистоскопия.

Снимка: iStock

Ако циститът не се лекува, могат да настъпят сериозни усложнения. На първо място съществува риск циститът да се завърне повторно, да се развие пиелонефрит (възпалително заболяване на бъбреците) и появата на хематурия (кръв в урината).

Циститът се лекува според причината за възникването му. Бактериалният цистит се лекува с антибиотици. Интерстициалният цистит се лекува с лекарства, които се приемат перорално или се инжектират директно в пикочния мехур. Могат да се използват обезболяващи препарати, сок от червена боровинка, прием на много течности, полагане на топли комплеси в долната част на корема и др.

Източници: