Чернодробна цироза

Цирозата е хронично заболяване, което засяга черния дроб.

Протича с развитие на некроза и регенерация на паренхима на органа, съчетани с фибропластична реакция, вследствие на което се променя цялата структура на черния дроб. Заболяването представлява необратимо увреждане и предизвиква развите на портална хипертония (увеличено налягане в портната вена) и чернодробна недостатъчност. Чернодробната цироза засяга предимно мъжете.

Според причинителя на заболяването, цирозата се подразделя етиологично на постхепатална (развива се след прекаран вирусен хепатит B, C или D), автоимунна (при автоимунен хепатит), алкохолна (при консумация на алкохол), билиарна (в резултат на запушване на жлъчните пътища), метаболитна (като резултат от заболявания, засягащи метаболитната обмяна в организма), застойна (нарича се още кардиачна и настъпва при сърдечносъдови заболявания), токсична (възниква под влиянието на медикаменти и различни токсини), криптогенна (с неизвестен причинител) и цироза, възникнала поради други причини, с най-голямо значение от които е неалкохолният стеатозен хепатит.

Най-често причината за развитие на цироза са вирусните хепатити и алкохолът. Цирозата преминава през два стадия на развитие. Компенсираната цироза няма изявена клинична симптоматика. В декомпенсирания стадий се развиват характерните симптоми и най-често именно тогава пациентът търси медицинска помощ.

Цирозата се отличава от останалите патологични състояния, които засягат черния дроб, по формирането на белег, който замества нормалната чернодробна тъкан. Тази тъкан, която формира белега, нарушава нормалната функция на черния дроб и кръвния ток през него, което води до развитие на портална хипертония.

Основен фактор, който допринася за разрастване на фиброзната тъкан е хроничното възпаление в черния дроб. Включват се и допълнителни функционални механизми, които водят до спазъм и допълнително влошават кръвотока. Поради намаляването на броя на чернодробните клетки с нормално запазена функция се развива чернодробна недостатъчност.

При част от пациентите с чернодробна цироза не се регистрират оплаквания. Поради тази причина заболяването често се открива случайно - по време на преглед, операция или при изявена динамика на лабораторните показатели при рутинно изследване. Ако се изявят клинични симптоми, те са неспецифични. Болните се оплакват от умора, отпадналост, липса на апетит, повишена температура, отслабване. Пациентите усещат тъпа болка или имат чувство за тежест в областта на дясното подребрие. Съобщават за гадене, повишено отделяне на газове или общо коремно неразположение.

Възможно е да се появят костни и ставни болки и сърбеж. Жените могат да забележат нарушения в менструалния си цикъл. Променя се нервно-психичното състояние: болните могат да станат раздразнителни, объркани, дезориентирани, отпуснати и сънливи. Черният дроб е уголемен (хепатомегалия), особено при алкохолна цироза. Слезката също може да е с по-големи размери от обичайното.

Най-често уголемяването на слезката е в резултат на порталната хипертония, но при автоимунните заболявания се открива още в началните стадии на чернодробната цироза. Възможно е да се развие и жълтеница, която нараства при наслагване на допълнителна инфекция. Инфекциите при чернодробна цироза са чести. Болните са с увеличен риск за развитие на първичен чернодробен рак.

Усложненията на чернодробната цироза са: развитие на анемия, нарушения в електролитния баланс, бъбречна недостатъчност и др. Цирозата трябва ясно да се отдиференцира от други чернодробни заболявания; от всички останали възможни причини за портална хипертония, асцит и енцефалопатия, както и от други заболявания, които протичат с увеличаване на размерите на черния дроб и/или слезката.

Поставянето на диагнозата е лесно при разгърната клинична картина. Лекарят назначава лаборатрони изследвания, за да установи какъв е етиологичният причинител на заболяването. Те са от полза и за определяне на тежестта на цирозата и откриване на потенциални усложнения.

Провежда се ехография на корема с доплерово изследване. Тя подпомага поставянето на диагнозата и откриването на портална хипертония или асцит (наличие на течност в коремната кухина). Биопсия може да бъде взета само в компенсирания стадий на чернодробната цироза и то ако има пряко значение за определяне на последващото лечение. Прогнозата зависи от от степента на увреда на черния дроб, функционирането му и проявите на порталната хипертония.

Успешното лечение на цирозата таргетира причинителя, самото състояние и възникналите в хода му усложнения. Ако причина за заболяването е злоупотребата с алкохол се пристъпва към спиране на консумацията му, като за целта може да се проведе и консултация с психолог, който да помогне на пациента да преодолее зависимостта. Препоръчва се избягването на мазни и преработени храни. Ако причина за развитие на заболяването е хепатит, той трябва да бъде лекуван своевременно.

Терапията при много от пациентите е с голяма продължителност, а често продължава и до края на живота. При настъпили усложнения лекуващият лекар внимателно преценява с каква терапия да бъдат коригирани. В определени случаи може да бъде проведено и оперативно лечение.

Източници: