Болестта на Паркинсон е хронично невродегенеративно заболяване на централната нервна система, което засяга главно хора в напреднала възраст и има бавна прогресия. Болестта на Паркинсон засяга целия организъм, но се отразява най-вече върху опорно-двигателната система.
Причините за развитието на състоянието все още не са напълно изяснени. Предполага се, че главна роля за появата му играят генетичните фактори. Шансът за заболяване е по-голям ако имаме близки роднини, засегнати от заболяването. Освен това учените са успели да открият генни мутации, които могат да предизвикат отключването на Паркинсоновата болест в млада възраст.
Именно генетичните мутации могат да бъдат и причината за увреждането на невроните в мозъчната тъкан. Друг фактор, който увеличава риска, е околната среда – присъствието на тежки метали, токсини, липса на витамин D и др. Сериозен рисков фактор представляват вирусните инфекции, които засягат мозъка и наличието на атеросклероза.
Мъжете имат по-голям шанс да развият заболяването, отколкото жените. В напреднал етап, усложненията на болестта са инвалидизиращи.
Болестта напредва с бавен ход и преминава през пет стадия. Първият стадий протича дискретно. На този ранен етап симптомите са едва доловими и засягат предимно едната половина от тялото на пациента. Във втори стадий проявите засягат и двете части на тялото.
Наблюдават се изменения в мимиката на лицето и говора, мускулите започват да се сковават, но равновесието все още остава ненарушено. То се губи в третия стадий на болестта на Паркинсон. За четвърти стадий са характерни инвалидизиращи нарушения, които пречат на пациентите да се самообслужват и да водят самостоятелен живот.
Най-тежката форма на болестта се означава като пети стадий. На този етап е невъзможно засегнатият да се движи и да стои изправен - той има нужда от постоянна помощ. Често се наблюдават и психически аномалии.
Болестта на Паркинсон протича главно с моторни и невропсихиатрични симптоми. Към моторните се отнасят скованост (ригидност), треперене (тремор), забавени движения и затруднения в поддържане на равновесието.
Мускулите са в състояние на постоянно напрежение. Походката на засегнатите е колеблива, несигурна и трепереща, а стъпките са ситни. Наблюдава се характерно треперене на ръцете и на челюстите. За невропсихиатрични прояви се считат измененията в поведението, промените в настроението, нарушения в когнитивните способности.
Могат да се срещнат и психотични прояви. Паркинсоновата болест може да включва и нарушения на съня и гастроинтестинални нарушения. Възможно е да се засегнат и очите. Речта се променя – става неясна, фразите често пъти остават незавръшени, мисълта е накъсана.
Променя се почеркът – изписваните букви стават резки и „треперещи“. Сред неспицифичните клинични изяви на Паркинсоновата болест са липса на апетит, загуба на тегло, запек, суха кожа, безсъние, чести кошмари.
Основната причина за развитието на Паркинсоновата болест е спирането на производството на невротрансмитер, наречен допамин, от мозъка. Допаминът регулира движенията, концентрацията, емоционалните реакции. Освен с болест на Паркинсон, ниското ниво на допамин се свързва и с липса на мотивация, както и с депресия. Когато по-голямата част от клетките, отговорни за производството на допамин се увредят, количеството му намалява - именно това е процесът, наречен „невродегенеративност“.
У пациента се проявяват двигателните нарушения, характерни за Паркинсоновата болест. Обикновено е необходимо да изминат години, за да се развие типичната клинична картина на болестта. Често единствените признаци са леко потрепване на ръцете и чувство за скованост в мускулите.
Диагнозата се поставя от специалист – невролог. Лекарят може да назначи провеждането на различни образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) ултразвук или позитрон-емисионна томография (PET скенер). Често е необходимо време, за да бъде поставена правилната диагноза. Лекарят може да препоръча провеждането на редовни контролни прегледи при невролог, за да бъде оценено правилно състоянието на пациента.
Болестта на Паркинсон към момента не може да бъде окончателно излекувана. Лечението е медикаментозно, а при по-напредналите или неповлияващи се от консервативното лечение случаи, може да се проведе и оперативно лечение. В лекарствената терапия на Паркинсоновата болест най-често се използват леводопа, допаминови агонисти и медикаменти, които потискат допаминовото разграждане.
Леводопата е най-ефективното лекарство за лечение на Болест на Паркинсон. То е естествен прекурсор, който в мозъка се превръща директно в допамин. Известен хирургичен метод за лечение на болестта на Паркинсон е дълбоката мозъчна стимулация. Това е процедура, при която в мозъка се имплантират електроди. Те са свързани с генератор, който изпраща електрически импулси към мозъка и така може да намали симптомите на заболяването.
Относно профилактика или забавянето на прогресирането на заболяването, ако то вече е диагностицирано, учените препоръчват интензивни тренировки. Доказано е, че този тип упражнения могат да се отразят положително върху двигателния апарат и спомагат за синтезирането на невротрофичен фактор в мозъка. Той може да предпази невроните от увреждане.
Други изследвания показват, че хората, които приемат кофеин (най-често под формата на различни напитки) развиват болест на Паркинсон по-рядко от тези, които не приемат кофеин.
*Източници:
